Инквизицията била мощна „организация” на Католическата църква, чиято основна цел била да изкорени и накаже еретиците в Европа и Америка. Започнала през XII век и продължила още няколко столетия.
Най-лошият „отдел” на инквизицията бил в Испания – там тя била доминираща сила повече от 200 години и довела до екзекуциите на 32 000 души.
НАЧАЛОТО
Инквизицията започва с преследването на не-католиците в Европа. През 1184г. папа Луций III изпратил епископи в Южна Франция, за да унищожат еретиците. Това продължило до XIV век.
През 1231 г. папа Грегъри натовари доминиканската и францисканската заповед да поемат задачата да проследяват еретиците.
КАКВО ВЪРШИ ИНКВИЗИЦИЯТА
Инквизиторите пристигали в даден град и за да обявят присъствието си, давали възможност на гражданите да си признаят дали са еретици. Онези, които си казвали истината, получавали по леко наказание – бой.
Онези, които били обвинени в ерес пък били принудени да свидетелстват. Ако не си признаели, следвали адски мъчения, а екзекуцията била неизбежна. Еретиците така и не разбирали кой ги е натопил и често ставали обект на клевети.
Имало безброй злоупотреби. Граф Реймонд VII от Тулуза бил известен с изгарянето на еретиците на клада, въпреки самопризнанията си. Неговият наследник град Алфонс конфискувал земите на обвиняемите, за да увеличи богатството си.
През 1307г. инквизиторите участвали в масовото арестуване и изтезания на 15 000 рицари тамплиери във Франция. Жана Д’арк, която била изгорена на клада, е станала една от най-известните жертви на инквизицията.
КОНВЕРСИ
През XV век царят Фердинанд II и царицата Изабела на Испания смятали, че корупцията в испанската католическа църква се дължи на евреите, които, за да оцелеят от вековния антисемитизъм, завладели християнството.
Познати като Конверси, те били гледани с подозрение от големите християнски семейства. „Новите християни” били обвинявани, че разпространявали чумата, тровели водата и отвличали малките момченца.
Фердинанд и Изабела дори били убедени, че конверсите тайно практикували старата си религия. Кралската двойка се страхувала, че ще загуби подкрепата на християнските семейства, ако не бъде предприета по-твърда политика спрямо евреите и мюсюлманите. А те се нуждаели от данъците и съдействието на народа, защото предстоял голям кръстоносен поход.
Затова Фердинанд решил, че инквизицията би била най-доброто решение на проблема – хем еретиците щели да умрат, хем тяхното богатство щяло да отиде за финансирането на похода.
ТОМАС ДЕ ТОРКВЕМАДА
През 1478 г., под влиянието на свещеника Томас де Торквемада, монасите създали Трибунала на Кастилията, който трябвало да разследва ересът.
Великият инквизитор се назначавал от папата по предложение на краля на Кастилия, а от 1492 г. – на Испания. Великият инквизитор определял провинциални инквизитори на териториален признак.
На 17 декември 1483 г. пълномощията на великият инквизитор се разпрострели от римския папа и над Арагон, Валенсия и Каталония, където за разлика от Кастилия „старата инквизиция“ била известна още от 13 век, но бездействала. В края на 1483 г. Фердинанд II Арагонски създава института Върховен съвет на инквизицията (прераснал в Генерална асамблея на испанските инквизитори) под председателството на велик инквизитор.
В задачите на Върховния съвет била и тази свързана с конфискацията на имуществото на мараните. Генералната асамблея одобрила пълния декрет за просветените, в който се изброявали точно 307 признака по които могат сигурно да се разпознаят новите християни. Всички поданици на испанската корона, под страх от отлъчване от Светата църква по-късно и считано от началото на 1481 г., били задължени в 30-дневен срок да донесат на органите на Светата инквизиция за всички подозирани в изповядването на юдаизъм.
Томас де Торквемада е известен като инквизитор в известния процес на Светото дете от Ла Гуардия.
Томас де Торсемада е основен теоретик на испанската инквизиция, Под негово непосредствено ръководство, е съставен Кодекс на инквизицията, съдържащ 28 раздела с инструкции по инквизиционен процес.
РИМСКАТА ИНКВИЗИЦИЯ
Римската инквизиция е съдебна система под юрисдикцията на Светия престол на Римокатолическата църква от втората половина на 16-ти век, която отговаря за съдебното преследване на лица, обвинени в широк спектър престъпления, свързани с религиозна доктрина или изоповядващи ереси. Римската инквизиция е една от общо трите различни прояви на по-широката католическата Инквизиция, заедно с Испанската инквизиция и Португалската инквизицията. Юрисдикцията ѝ се разпростира върху италийския полуостров.
Римската инквизиция била отговорна за преследването на лица, обвинени в извършване на престъпления свързани с ерес, включително протестантство, вещерство, неморалност, богохулство, конвертиране към юдаизъм след приемане на християнството (конверси) и т.н. След 1567 г. юрисдикцията ѝ се разширява и върху теологични въпроси, като например любов, магия, суеверие и култура. Инквизицията не налагала наказания, а дисциплинарни мерки. Целта била лечение и превенция.
Юрисдикцията ѝ се разпрострирала по различно време върху Малта и различни части на Европа, включително Авиньон във Франция. Римската инквизиция, за разлика от испанската и португалската, била значително по-бюрократична и съсредоточена предпочително върху надзора, още повече, че в Италия евреите били незначително малцинство в сравнение с тези на Пиренейския полуостров.
Римската инквизиция била в патримониума на Доминиканския орден. Функцията ѝ се изразявала основно в разискване на богословски и тълкувателни въпроси по конкретни казуси. Към нея съществували факултативни съвети по тематични области. През 1588 г. папа Сикст V установява 15 конгрегации на Римската курия, като Върховна свещена конгрегация на Римската и Вселенска инквизиция била обща и единна колегия.
Основна функция на Римската инквизиция била да противодейства на разпространението на протестантството в Италия и по-точно на идеите на Мартин Лутер и лутеранството. В рамките на институцията имало система от трибунали, която продължила да съществува до средата на 18 век.
КРАЯТ НА ИСПАНСКАТА ИНКВИЗИЦИЯ
През 1808г. Наполеон завладял Испания и забранил инквизицията.
След поражението на Наполеон през 1814 г., Фердинанд VII започнал да работи за възстановяването на инквизицията, но в крайна сметка бил възпрепятстван от френското правителство, което помогнало на царя да се справи с ожесточен бунт.
Част от споразумението с Франция било да се разруши Инквизицията.
