„Не, аз благодаря“ е новият моноспектакъл на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен, където главната роля изпълнява Бориса Сарафова-Черкелова. Режисурата е на Ованес Торосян, а текстът е дело на Албена Ненкова.
Тази продукция е история за обикновения човек, който намира утешение в театралната илюзия. С хумор, любов и сурова искреност, моноспектакълът разкрива невидимите личности зад сцената.
Зрителите ще бъдат пренесени в сърцето на театъра по време на един тих ден, когато той е необитаем. Всички артисти са на турне в село Тръстеник. Единствената, която остава, е гардеробиерката Невенка, и денят на отворените врати може да се окаже провален. Но неочаквано, Невенка, досега незабелязвана, излиза „под светлините на прожекторите“, точно там, където винаги е мечтала да бъде.
„Ованес Торосян смело се впусна в света на женските емоции и показа, че може уверено да плува в него,“ сподели драматургът Албена Ненкова. Тя добави, че спектакълът „Укротяване на опърничавата“ би подхождал на Бориса, но сега изглежда, че Невенка по свой собствен начин представя текста, който звучи различно и привлекателно. Определено съм впечатлена от нейния прочит и от сценичното присъствие. Когато думите се произнасят по нов начин, те стават забележими,“ допълни Ненкова.
„Процесът беше интересен и предизвикателен. Не осъзнавах с какво точно се захващам и колко сложно е всъщност. Но това е вълнуващото – не е лесно, трудно е, но ни харесва. Вярвам, че ще се справим,” коментира Бориса Сарафова – Черкелова.
Режисьорът Ованес Торосян е също така автор на 12-те музикални композиции и текстовете на песните за спектакъла. Според него, екипът, който стои зад „Не, аз благодаря“, е целял този спектакъл да бъде важен за публиката, особено за плевенската публика, тъй като Бориса е местна.
„Любимият ми автор е Педро Хуан Гутиерес, който с прецизност улавя мислите на човека и ги превръща в текст. Неговите мисли, каквито са, но никога не звучат. На основата на тази документалност можем да разгледаме по-значими проблеми. Успях да изнеса тези малки, невидими мисли на нашата героиня извън нейния ум и да създам по-обширна картина. За това позиционирах героинята в театрална обстановка – започваме от външния свят, влизаме в нейната малка стая, правим един ‘зуум’, а след това проучваме нейния ум и прозрението, което носи,“ разказа Ованес Торосян.
„В целия този процес има момент на наблюдение, който ни позволява да видим човекa. Темата за човека ми е много важна и за това се спираме на идеята за благодарността, защото заглавието носи тази концепция,“ допълни той.
Торосян подчерта значението на думата „благодаря“. „Винаги благодаря на всеки, с когото общувам, независимо от чувствата ми. Смятам, че благодарността е ключова за щастието – да оцениш човекa, който е до теб, да осъзнаеш, че си жив и да бъдеш признателен на заобикалящите те хора, тъй като те те оформят. Когато този процес започне, идва и промяната,” добави режисьорът.
Премиерата на „Не, аз благодаря“ ще се състои тази вечер на камерна сцена „Пан Бурянин“.
