Не избрах да живея в чужбина, защото съм израснал в квартал „Коньовица“. Обичам да съм сред хора, да бъда автентичен и без излишни позьори. Това споделя тенорът Никола Николов, чиято стогодишнина от рождението му се отбелязва днес, в книгата на Галя Йончева „Оперни пътеки“ (изд. „Сиби“, 2006 г.).
Николов е постигнал значителен успех в международната музикална сцена. Пее в „Ковънт гардън“, Виенската Щатсопера, „Ла Скала“ и в множество други известни места по света, а една от най-вълнуващите му роли е Манрико от „Трубадур“ на Верди.
КАЗВА ГЛАСОВЕТЕ ОТ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ИМИТИРАЙКИ БЕНИАМИНО ДЖИЛИ
Никола Николов е роден на 23 март 1925 г. в София. Баща му притежава малка бръснарница, с която изхранва семейството.
„Бръснарницата на татко беше на ъгъла на „Пиротска“ и „Брегалница“. С братята ми работехме там. Все ми се струваше, че е хубаво певецът да има занаят, тъй като гласът е временно богатство“, споделя Николов в интервю за „Стандарт“ през 2005 година.
Като ученик, всяка събота посещава киното и гледа много музикални филми, вдъхновен от Тито Скипа и Бениамино Джили. Една от най-известните песни по онова време е “Мама” на Бениамино Джили, която Никола научава по слух и изпълнява на партита, с което започва неговата певческа кариера. Записва се в училищния хор, а на 14-годишна възраст отива на опера и остава впечатлен от спектакъла.
УЧИ ПРИ ПРОФ. СЪБЧО СЪБЕВ
След завършване на гимназията, Никола Николов взема решение да учи в частното студио на професор Събчо Събев. По пътя към дома на преподавателя чува пеене и остава навън над час, преди да се осмели да влезе.
„След разпяването, Събев ми каза „Много приятен глас, легерно тенорче, но след школа гласът ти ще се развие и увеличи“, си спомня Николов в разговор с Галя Йончева. Започва да взема уроци и всеки месец увеличава диапазона си с половин тон, като стига, по собствените му думи, „до един много здрав си бемол“.
Често остава в студиото, за да слуша и другите ученици на Събев. Професорът им казва „Този, малкият, дето сега стои в ъгъла, той ще ви надмине всичките”, споделя Николов в интервю пред Грета Маринова от „Новинар“.
След службата в армията, Николов продължава обучението си при проф. Събев и участва в представление, организирано от неговите възпитаници. Отзивите за младия тенор са изключително позитивни, като много хора смятат, че той е наследник на Тодор Мазаров и Петър Райчев.
През 1946 г. Николов се явява на прослушване пред директора на Софийската опера Любомир Пипков, който го назначава за солист. Въпреки това, младият певец решава, че е важно да завърши Консерваторията и се явява на изпити.
В комисията е известният тенор Петър Райчев, който му казва „Момче, така добре пееш, защо ти е Консерватория? Сега основаваме Варненската опера, ела да пееш там“.
ЕДИН ОТ ПИОНЕРИТЕ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
Така, през 1947 г., Николов заминава за Варна, където участва в „Продадена невеста“ на Сметана, „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, „Палячи“ на Леонкавало и „Селска чест“ на Маскани. Режисьор е Петър Райчев, а диригент е синът му Руслан Райчев.
Николов играе и в „Травиата“, като споделя, че трудностите с пианисимите го карат да ги пее във фалцет. На един от урока при Събев, професорът му казва „Не си посмял да си стискаш гласа, нюансите сами ще се появят“.
По това време, Николов се запознава с сопраното Лиляна Василева. Двамата се женят във Варна и често изпълняват заедно в различни спектакли. „Лиляна е алтруист, винаги е поставяла мен на първо място“, признава тенорът.
ТРЕТИЯТ БЪЛГАРИН В МИЛАНСКАТА „ЛА СКАЛА“
През 1953 г. Николов получава възможност за специализация в Москва, където вижда шанса да пее в Болшой театър. След завръщането си в България, става един от водещите солисти на Софийската опера. През 1957 г. печели конкурса „Виоти“ в Верчели, Италия, който му отваря врати за международна кариера.
Никола Николов е третият българин, след Тодор Мазаров и Борис Христов, който пее в Миланската „Ла Скала“. Реалността е, че театърът търси спешен заместник на Джузепе ди Стефано за “Продадена невеста” и Николов успява да спечели прослушването сред 21 кандидата. В гримьорната се просълзява от възторг, защото е достигнал сцената, на която е пял неговият детски идол Бениамино Джили.
В „Ковънт гардън“ Николов се утвърдил с ролята на Радамес от „Аида“ на Верди. „Този Радамес го пях четири сезона, а всички останали роли бяха сменени – само мен не,“ споделя тенорът пред „Новинар“.
САМО ДВА СПЕКТАКЪЛА В МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА
Николов успява да постигне огромен успех в цяла Европа. Във Виенската опера има 37 роли, като е одобрен да започне лично от Караян, въпреки че те така и не успяват да работят заедно.
Само в настроен за нюйоркската Метрополитън опера нещата не вървят, като Николов разказва, че директорът Рудолф Бинг му е предлагал постоянен договор за целия сезон, докато тенорът предпочитал да остане на свободна практика и да пътува между Европа и САЩ. В резултат, Николов остава в Мет с две представления на „Кармен“ през ноември 1960 г.
В своята дълга кариера Никола Николов е участвал в над 1500 представления и концерти. На 23 март 1995 г., когато навършва 70 години, той изиграва ролята на дон Хосе в „Кармен“ на сцената на Софийската опера. Горд е, че по случай своята 75-годишнина изпълнява цял спектакъл на „Трубадур“ в София, като съжалява, че той не е записан от радиото или телевизията.
„Хубав е животът! Ето, слънцето грее, небето е синьо, хората бързат покрай теб и влизаш в ритъма на ежедневието. Как може да умреш?“, споделя талантливият певец в книгата „Оперни пътеки“.
Никола Николов, носител на орден „Стара планина“ – първа степен (2000), напусна този свят на 7 юли 2007 г.
/БС/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: Енциклопедия България, т. 4, с. 599; в. „Отечествен фронт“, 26.10.1956 и 13.4.1960; в. „Студентска трибуна“, 28.3.1961; в. „Труд“, 1.2.1968; сп. „Славяни“, бр. 4, 1968; в. „Земеделско знаме“, 23.3.1975; в. „Нова Светлина“, 8.6.1976; в. „Работническо дело“, 13.7.1981; в. „Софийска правда“, 31.7.1981; в. „Литературен форум“, 14.6.1995; в. „Стандарт“, 25.3.2005; в. „Дума“, 30.6.2005; https://www.operasofia.bg/news/spomen-za-tenora-nikola-nikolov
