Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) завършва последното си заседание за паричната политика през 2025 г., а пазарите очакват запазване на текущите лихвени проценти.
През предходните 12 месеца, до юни, ЕЦБ намали лихвите с общо 2 процентни пункта, след което ги задържа на същото ниво.
Поддържането на основната лихва от 2% за четвърти пореден път е подкрепено от наличните икономически данни.
Инфлацията в еврозоната остава близка до целта на банката, с годишен ръст от 2,1% през ноември, колкото и през октомври, и малко под 2,2% от предходната година, както съобщава Евростат.
Икономиката на валутния съюз нарасна с 0,3% през третото тримесечие – по-бързо от прогнозите, което потвърждава коментарите на президента на ЕЦБ, Кристин Лагард, че паричната политика в еврозоната е на „правилното място“.
Тя също така отбеляза, че неочакваната устойчивост на икономиката спрямо несигурността и търговските напрежения може да подтикне институцията да повиши прогнозите за икономическия растеж.
Въпреки това, несигурността остава на по-високо ниво от обикновено заради нестабилната глобална търговска политика, както подчерта Лагард в изказване пред Европарламента по-рано този месец, добавяйки, че рисковете по отношение на инфлацията са „двупосочни“.
Докато промяната в паричната политика изглежда е приключила за тази година, пазарите ще се фокусират върху изказването на Лагард на пресконференцията след заседанието за сигнализиране на бъдещата посока на банката за 2026 година.
Пазарите оценяват вероятността за повишаване на лихвите до края на 2026 година на около 30%, след като членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ, Изабел Шнабел, спомена, че следващата промяна в ставките може да бъде нагоре, но че това не е вероятно да се случи в близко бъдеще, според Ройтерс. Решенията ще зависят до голяма степен от динамиката на валутния пазар, където еврото тази година поскъпна с 13%, от въздействието на планираните фискални стимули в Германия върху растежа, от риска на цените на енергията и от последиците от промените в международната търговия.
„Въздействието от фискалните стимули в Германия и увеличените разходи за отбрана в ЕС ще бъдат почти напълно компенсирани от натиска на повишените вносни мита в САЩ“, коментира Шан Райтата, старши икономист в „Вангард“ (Vanguard).
Всички 96 икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозират, че депозитната лихва ще остане без промяна днес, а около 80% от експертите предвиждат стабилни лихви до средата на 2026 година. Почти 75% запазват тези прогнози и за следващата година.
Нови прогнози за икономическото развитие на валутния съюз ще бъдат наблюдавани с интерес. Въпреки че Шнабел заяви, че рисковете за растежа и инфлацията са с възходяща насоченост в сравнение с септември, много експерти остават предпазливи, според анализа на ING.
По отношение на инфлацията, прогнозата за следващата година може да бъде леко увеличена (в сравнение с ожиданията за годишен темп от 1,7% от септември), докато за 2027 г. може да бъде преразгледана надолу. За двете предстоящи години, очакваният инфлационен темп остава под целевите нива. Новите тримесечни прогнози на ЕЦБ ще съдържат и първата оценка за инфлацията през 2028 г.
„Инвеститорите ще търсят допълнителни индикации, че вземащите решения изглеждат по-оптимистични относно бъдещето“, отбелязва анализаторът на „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics) Андрю Кънингъм, цитиран от Франс прес.
