Страстните писма между писателят, драматург и философ Албер Камю и испанската актриса Мария Казарес бяха публикувани този петък, хвърляйки за първи път светлина върху една от най-великите и бурни любовни афери сред френските литературни кръгове.
Тя е забележително красива актриса с буден ум и отявлен стремеж към независимост, а той – един от най-значимите писатели на своето време, ярък представител на екзистенциалисткото течение във Франция и член на Френската съпротива с двойствен начин на живот.
Повече от 860 писма, отразяващи любовните трепети по време на 13-годишната им афера бяха публикувани от дъщеря му Катрин.
„Техните писма превръщат в света в едно по-голямо, по-светло място, въздухът е сякаш по-лек с тяхното съществуване”, пише Катрин в увода на мащабната книга, състояща се от 1300 страници.
Казарес и Камю се запознават на 6 юни 1944 година – денят, в който съюзническите войски застават на нормандските брегове, за да се борят за освобождението на Франция. Първата си целувка двамата споделят пък по време на театрална репетиция за написаната от него пиеса „Недоразумението”, когато тя е на 21 години, а той на 30. Тогава Париж все още е под нацистка окупация, а Камю играе опасна игра на котка и мишка с Гестапо.
И макар и обещаваща, аферата им стига своя край, когато съпругата на писателя Франсин Фор пристига в освободения Париж няколко месеца по-късно. Въпреки че не вярва в брака, Камю избира да се върне в брачното си ложе и близо година по-късно се раждат близнаците Жан и Катрин. Малко след това Франсин започва бавно да потъва в депресията си заради липсата на внимание от страна на съпруга си, но той така и не забелязва това, вглъбен в спомените и чувствата си към загадъчната актриса, която е имал неблагоразумието да остави.
„Където и да се обърна виждам единствено нощ. Без теб нямам сили. Иска ми се да умра”, пише Камю в този момент до испанката.
Едва четири години по-късно обаче той получава бленувания отговор от нея, когато пътищата на двамата се пресичат на парижкия булевард „Сен Жермен” и страстта им отново пламва. От този ден нататък двамата не спират ежедневно да си разменят писма. Понякога темите обхващат работата, проектите им и общите им приятели, но в повечето случаи двамата пишат за любовта си и за желанието да я консумират.
„Крача непрестанно. Продължавам да си представям момента, в който ще затворим вратата на спалнята ти”, пише той на своята „малка чайка“ и“ черна пъстърва“.
„Кипя отвън и отвътре. Всички в мен гори – моята душа, тяло, отвън, отвътре, моето сърце, плът… Разбираш ли ме? Разбираш ли ме наистина”, отвръща му пък тя.
„Тяхната кореспонденция, непрекъсната в продължение на 12 години, демонстрира колко силна и непреодолима е била тяхната любов”, коментира Катрин Камю писмата на любовниците, които уви така и не успяват да се срещнат повече. През 1949 година двамата работят заедно по пиесата „Праведният”, но дори и там са повече разделени, отколкото заедно.
Когато тя е на триумфиращото си театрално турне в Аржентина през 1957 той пък спечелва Нобеловата награда за литература. И естествено, тя е първият човек, на когото той пише.
„Никога не си ми липсвала толкова много. Твой Алонсо”, гласи телеграмата, която й изпраща.
2 години по-късно той съчинява последното си послание за нея на 30 декември 1959 година – само пет дни преди да загине на 46-годишна възраст.
„Последно писмо”, пише пророчески Камю, въпреки че може би иска да каже, че това е последното му съобщение за годината или финалното преди да се видят отново, както планират.
„Ще се видим скоро, прекрасна моя. Толкова съм щастлив от идеята, че ще те видя отново, че се смея още докато ти пиша това… Целувам те и те държа близо до себе си до вторник, когато ще започнем отначало”, пише той до възлюбената си, казвайки й, че се отправя към Париж.
Той обаче така и не стига френската столица, умирайки на място, след като издателят му Мишел Галимар катастрофира със спортната си кола, в която са двамата.
Казарес умира много по-късно, през 1996 година, омъжена за своя приятел певец Андре Шлесер, който й предлага утеха след смъртта на Камю.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
