Известният от митовете и легендите Крали Марко всъщност е бил много интересна личност. В следващите редове ще прочетете истинската история за живота на сръбския владетел, живял по тези земи през XIV век.
Марко имал възможността да наследи трона на Сръбската империя, но не успял заради османските нашествия. Затова той станал васал на Османската империя.
Много легенди са изградени, благодарение на неговия образ. Те са го превърнали в герой, не само в сръбската литературата и култура, но за славяните.
РАННИ ГОДИНИ
Крали Марко е роден около 1335г. Той бил син на деспота Вълкашин Мърнявчевич. За майка му се твърди, че била еврейка, сестра на друг сръбски герой Момчило. Марко получил титлата „млад крал”, което автоматично му осигурявало правото да управлява щом царят умре.
На 27 септември 1371г., по време на битката при Марица, сръбските войски, водени от бащата на Марко, се изправили срещу османските нашественици. Сърбите загубили войната, а царят бил убит. Следвало Марко да се възкачи на трона, но след завладяването от османците, той се съгласил да бъде васал.
ПОЧТИ НИКАКВИ СВЕДЕНИЯ
Много малко неща и факти за живота на Крали Марко са запазени в историческите анали. В сведенията е записано строителството на манастир близо до Скопие и смъртта му в битката при Ровини през 1395г.
Предполага се, че в това сражение сърбинът се е биел на страната на турците.
Точно преди битката, Марко казал:
„Да се помолим на Господ да помогне на християните. И нека аз съм първия загинал.”
ЛЕГЕНДИ
Макар историческите сведения за Крали Марко да са оскъдни, във фолклора има стотици написани за него неща.
Ето част от тях:
1.Крали Марко живял в местността Падиш, а сестра му Мара живяла на връх Марагидик. Между тях царяла обич и разбирателство. С една брадва си секли дърва, с едно менче си готвили. Като си насечал дърва, Крали Марко хвърлял брадвата на сестра си, а като си наготвел й хвърлял менчето.
Един ден те решили да се състезават кой ще хвърли камък най-далеч. Крали Марко хвърлил по-голям камък и по-далеко от сестра си. Мястото, на което паднал камъка, нарекли Падиш, а където се озовал този на сестра му – Мариният камък.
2.Сестрата на Крали Марко пазела прохода при върха, наречен на нейно име Мара Гидия, а брат й пазел Троянския проход.
Една нощ тя сънувала лош сън и повикала брат си да му го съобщи. Докато му разказвала, турците нахълтали. Крали Марко скочил и започнал да ги бие.
Днес, местността се нарича Турски рът, но тогава била обляна в кръв и покрита с трупове. Турците не се предавали и затова Крали Марко извадил боздугана си. Запратил го по тях, а той прелетял над Турския рът и паднал далеч зад него в местността Падиш. Така се образувала Марковата дупка.
3.Мара отглеждала кози. През месец март тя пуснала козите на паша. Като ги пуснала на Балкана почнал да вали сняг и затрупал козите. С козите имало и ярета. Там където били затрупани козите и ярета и сега има много купчини, които приличат на къртичини. До всяка голяма купчина има и малка. Местността се нарича Марините кози.
4.Крали Марко живял на Юмрукчал (сега наречен връх Ботев). Над юмрушките стени на Малкия Юмрук бил Марковия престол. Крали Марко имал ниви на равните места на Юмрукчакл и Дюзчал. Орал и сял жито на тях. Жънел узрялото жито, връзвал го на едри снопи и ги струпвал на Малкия Кръстец и Големия Кръстец да съхнат. Изсъхналите снопи изгорил на Големия Купен и Малкия Купен. Вършал житото си на Маркови хармани югозападно в подножието на връх Амбарица, на който пък трупал овършаното жито. Вкаменили се снопите, вкаменило се житото, струпано на огромен куп и така се появили споменатите върхове.
5.Крали Марко, когато бил малък, пасял на баща си конете на една ливади. Нещо изпискало сред тревите и като отишъл там, Марко видял едно малко момиче. Взел го Марко в ръце и почнал да го прегръща и целува, пък после рекъл, че то ще му е сестричка. Тъкмо рекъл това, се появила една чудна жена и казала на момчето, че ще стане брат на дъщеря й , ако бозне от бозките й, защото оттам бозало и момичето.
Марко послушал и бознал.
Тогава жената го пратила да вдигне един голям камък, но той не можал да го помръдне даже.
– Ела и бозни още – рекла жената.
Марко бознал втори път, грабнал камъка и го запокитил надалече.
Жената поръчала да й доведе едно младо конче от стадото и Марко довел любимото си конче. Жената дала на кончето да бозне два пъти и то станало много юначно. Тая жена била самодива.
Така Марко се сдобил със сила, с конче и с посестрима – самодива. Кончето нарекъл Шарколия и не се разделял с него ни денем, ни нощем. А с голямата си сила свършил много добрини на хората.
За още интересни новини харесайте страницата ни във Фейсбук.
