Повечето нации определят агрохранителните системи като ключова област за адаптиране към последиците от климатичните промени (94%) и за мерки за смекчаване (91%), каквито са включени в националните определени приноси (НОП), според доклад на ФАО.
Днешният ден от климатичната конференция СОР29 е посветен на селското стопанство, хранителната безопасност и развитието на африканските нации.
Националните определени приноси представляват планове за действие в сферата на климатичната политика и играят ключова роля в постигането на целите от Парижкото споразумение за климата.
Докладът на ФАО подчертава значителния потенциал на агрохранителните системи да предоставят решения за климатичната криза, според организацията.
Рисковете, свързани с климата, като несигурност на хранителните доставки и загуба на биоразнообразие, са най-често посочвани от страните в техните НОП – в 88% от случаите. Тези рискове са особено остри в Субсахарска Африка, където климатичните промени усилват глада и бедността.
Около две трети от държавите акцентираха на климатичните последствия и рисковете за растенията, а почти половината – за добитъка, горите и рибарството в океаните и крайбрежието.
Най-слабо развитите страни и страните с по-ниски доходи отчетоха повече климатични рискове в сравнение със световната средна стойност, особено свързани с агрохранителните системи, хранителната безопасност, прехраната, както и рисковете от бедност и неравенство.
Изследването също така показва, че неравенствата в агрохранителните системи остават значимо предизвикателство, а усилията за адаптация и смекчаване изостават.
Селското стопанство понесе основната тежест от природни катастрофи, свързани с климатичните промени, което струва стотици милиарди долари годишно или около 5% от глобалния БВП през последните три десетилетия, според ФАО.
За трансформация на агрохранителните вериги така, че да устояват на климатичните промени, ще са нужни 1,15 трлн. долара годишно до 2030 г., но в момента средното ежегодно финансиране е само 28,5 млрд. долара.
