След първите появили се информации за започналата инвазия на Израел в Ивицата Газа, предвижданията за изхода на военните действия са все по-трудни.
Една от основните причини са силите, срещу които е изправен Израел и способностите му да се справи с тях.
Може би нито една държава не се е възползвала така много от американската инвазия в Ирак както Ислямска република Иран. В продължилата близо десетилетие война
Вашингтон е похарчил повече от 2 трлн. долара, за да елиминира
един от най-мощните регионални противници на Иран, пише в свой анализ главният редактор на intelnews.org Джоузеф Фитсанакис. Това даде зелена светлина за възхода на войнственото шиитско движение в Ирак, което днес формира ядрото на
Народните мобилизационни сили на Ирак (Popular Mobilization Forces – PMF).
Въпреки че това движение технически е част от иракските сили за сигурност, PMF се ползва от подкрепата на Техеран.
В същото време PMF е само част от по-широка мрежа, която иранските лидери наричат
„Оста на съпротивата“, термин, който често се свързва с разширяването на влиянието
на Иран в Близкия изток и Централна Азия през последните години. Често произходът му се свързва като отговор на фразата „оста на злото“, която за първи път е използвана от президента Джордж Буш и реферираща към Иран, Ирак и Северна Корея.
Освен Народните мобилизационни сили на Ирак, „Оста на съпротивата“ включва международна коалиция от десетки въоръжени групи, бойни фракции, шиитски племена и политически партии.
Те варират от хусите в Йемен (които водят война срещу правителството, подкрепяно от Саудитска Арабия) и „Хизбула“ в Ливан, от цели клонове на сирийските въоръжени сили до шиитските милиции в Афганистан, Азербайджан и Бахрейн. Коалицията също така включва сложна мозайка от въоръжени палестински групировки, като
Палестинския ислямски джихад и — след 2018 г. — „Хамас“.
Парадоксът е, че част от членовете в Оста са врагове от години – като например „Хамас“ и Сирия. Техеран оттегли подкрепата си за „Хамас“, след като групировката избра да подкрепи антиправителствените протести срещу президента Башар Асад, когото пък Техеран подкрепя.
Всички те обаче са обединени в общата си антизападна позиция и презрението към прозападните държави в Близкия изток, включително Саудитска Арабия и Израел.
Всички те получават подкрепа — включително финансиране и обучение — от Корпуса на иранската революционна гвардия (IRGC), клон на иранските въоръжени сили,
който защитава и насърчава идеологическото наследство на Ислямската революция от 1979 г.
От 2011 г. IRGC гледа на „Оста на съпротивата“ като на жизненоважен елемент от своята асиметрична военна стратегия. Неговата цел е да помогне на Иран успешно да се изправи срещу много по-силните си противници, двама от които — Съединените щати и Израел — разполагат с ядрено оръжие.
Ето защо Техеран не пести средства, за да инвестира в превръщането на „Хизбула“ в това, което експертите описват като „инструмент за изсмукване на жизнените сили на Израел“.
През 2014 г. Техеран предприе подобни усилия и по отношение на Палестинския ислямски джихад в Ивицата Газа – група, която подобно на „Хамас“, се появи от египетското Ислямско братство през 80-те години на миналия век.
В значителна степен оперативната сложност на атаката срещу Израел от 7 октомври, ръководена съвместно от „Хамас“ и Палестинския ислямски джихад, предостави ясно доказателство за патронажа на Иран над тези две въоръжени групи –
въпреки че официалната позиция на САЩ е, че няма директни доказателства за това, че Иран има пръст в атаките.
Благодарение на Иран палестинските въоръжени фракции в Газа днес са по-добре
въоръжени и обучени от когато и да било в миналото.
Те вероятно ще демонстрират това през следващите дни или седмици, когато израелските отбранителни сили (IDF) започнат сухопътната си офанзива срещу Газа.
Моханад Хаге Али, анализатор в базирания в Бейрут Близкоизточен център „Карнеги“, описва пред американския новинарски сайт NPR идеята за обединението на фронта срещу Израел, като
„нещо като НАТО за милициите“ в региона, която изисква обединяване на усилията за
военна подкрепа на всеки един от участниците в Оста.
Остава обаче големият въпрос как другите компоненти на „Оста на съпротивата“ ще отговорят на предстоящата атака на Израелските въоръжени сили (IDF).
Експерти са на мнение, че нито Иран, нито „Хизбула“ са особено ентусиазирани от влизане в продължителна и кървава война с Израел. Разпадащата се ливанска държава и дълбоко разделеното иранско общество изглеждат неспособни да издържат — камо ли да оцелеят в голяма война.
Въпреки това изглежда малко вероятно „Хамас“ и неговите съюзници от ивицата Газа да са предприели такава опустошителна терористична атака срещу Израел, с предвидими широкообхватни последици за целия Близък изток, без предварителна координация с IRGC и водещи елементи от „Оста на съпротивата“.
Докато израелските сили навлизат в Газа, лидерите на „Хамас“ са напълно наясно, че единствената им надежда да отблъснат успешно предстоящата израелска атака е
появата на втори фронт във войната, по протежение на израелско-ливанската
граница. Само „Хизбула“ може да направи това с мълчаливото одобрение на Иран.
Съединените щати побързаха да изпратят два самолетоносача в Средиземно море, сигнализирайки по този начин на „Хизбула“, че няма да се поколебаят да влязат в конфликта, ако ливанската въоръжена групировка отвори северен фронт във войната.
Безпрецедентното пътуване на американския президент Джо Байдън до Израел беше
ясен опит да се изпрати подобно послание до Техеран.
Големият въпрос, който предстои да намери своята развръзка, е – ще бъдат ли достатъчни тези послания, за да убедят иранците да пазят дистанция от войната като пожертват „Хамас“?
Ако това се случи, то би означавало сериозно разделение в „Оста на съпротивата“, която Техеран щателно поддържа повече от десетилетие.
Иранските лидери не могат да си позволят да загубят командването на „Оста на съпротивата“, която те разглеждат като решаващо оръжие в конфронтацията си със Съединените щати и техните съюзници.
Повечето наблюдатели са съгласни, че в момента няма доказателства, че Иран възнамерява да разшири конфликта – което вероятно е лоша новина за „Хамас“.
Войните обаче по природа са непредсказуеми и Техеран вече започна да отправя ужасяващи заплахи, заявявайки, че
„няма да остане зрител“, ако израелските сили навлязат в Газа.
Ако заплахите на Иран се материализират, малко вероятно е Русия и Китай да останат настрани.
Призракът на по-широк регионален конфликт зловещо дебне на заден план.
