Когато повечето хора си мислят за спасяването на света, те най-вероятно си представят герои като Супермен, Спайдърмен и останалите измислени суперхора в нашето съвремие. Историята обаче помни истинските хора, които предотвратяват ужасни катастрофи, войни и масова смърт. Ето кои са те и какви са техните истории.
Станислав Петров, който ни спаси от ядрена война
През септември 1983 г. Станислав Петров собственоръчно спасява света от ядрена война. Само няколко часа след началото на смяната му в секретен мониторингов център в Москва, се активира аларма, която сигнализира, че пет интерконтинентални балистични ракети са изстреляни от американска база.
Петров не се паникьосва, решавайки че информационните системи са нови и има възможност да грешат. Вместо да вдигне тревога, той изключва алармата и казва на началника си, че има грешка в системата. В последствие се оказва, че сигнализацията е била фалшива тревога. Ако Петров беше докладвал атака, най-вероятният изход от ситуацията би бил ужасяваща ядрена война.
Василий Архипов спаси света от Трета световна война
Съветският военноморски офицер Василий Архипов бил един от тримата командири на борда на подводницата В-59 през октомври 1962 г. В разгара на американската окупация на Куба плавателният съд трябвало да тайно да разтовари оръжие на острова, но той бил засечен на радарите на американските военни. Това, което американците обаче не знаели, че подводницата е натоварена с ядрено оръжие.
Започнали заплахи за нападение на В-59, ако тя не се покажела на повърхността за идентификация. От страх, че плавателният съд ще бъде обстрелван с неприятелски кораб, единия от тримата командири поискал ядрената ракета да бъде изстреляна по неприятелите. Но за да се случи това, той имал нужда от съгласието на останалите двама командири на борда.
Единият се съгласил, но Архипов се противопоставил на искането на колегата си. Заплахите за нападение се оказали фалшиви, а изстрелвайки ядрената ракета съветската подводница би започнала война между САЩ и СССР. С отказа си да се съгласи на това, Василий Архипов се превърнал в герой.
Норман Борлог, който спаси света от гладна смърт
В началото на 20 век светът изпитал глобално намаляване на земеделското производство, което заплашвало да доведе до масов глад. Тъкмо завършилият лесовъдство, генетика и ботаника американец Норман Болрог се заел с изучаването на съществуващите сортове пшеница, за да открие онзи, който би могъл да вирее в тежки метеорологични условия.
Борлаг не успял да намери такъв, но за сметка на това успял да изобрети нова подобна култура, устойчива на болести, която би могла да вирее в тежки условия. По този начин американецът осигурил за развиващите се държави земеделска култура, която да ги изхранва.
Хенриета Лакс спаси милиони животи без дори да разбере
През 50-те години жена на име Хенриета Лакс посещава болницата „Джонс Хопкинс”, след като е обезпокоена от бучка в долната част на корема си. След взета биопсия, лекарят й установява, че жената има рак на шийката на матката. Заради агресивния му характер, Лакс умира едва 7 месеца по-късно заради ограничените възможности за лечение.
Наблюдавайки пробата от злокачественото заболяване обаче нейният лекар забелязал, че клетките от нея не умират почти веднага, както се случвало при други пациентки, а продължават да се размножават с невероятна скорост.
Докторът изпратил проби на различни свои колеги в цял свят. В последствие след щателни изследвания благодарение на тях била изработена първата ваксина срещу церебрална парализа. Знанието, което специалистите получили от случая на Хенриета Лакс, помогнало по-късно за създаването на ваксини срещу Човешки папилома вирус, срещу ранни стадии на Зика вирус и даването на началото на проекта „Човешки геном”.
Така Хенриета Лакс намира смъртта си преди да разбере, че е помогнала за спасяването на милионите човешки животи.
Джеймс Харисън, който спаси милиони с кръвта си
Австралиецът Джеймс Харисън започва да дарява кръв, когато е на 18 години, без да осъзнава колко ценна ще се окаже тя по-късно. Едва в средата на 60-те години неговите лекари осъзнали, че в нея има нещо специално – тя съдържала антитела, които биха могли да се използват, за лекуването на състояние при бебетата, наречено Хемолитична болест.
Когато жени с кръв с отрицателен резус фактор, носят деца, чиято кръв е с положителен резус фактор, тялото на майката приема бебето за външна заплаха и се опитва да се справи с него. В миналото това често водело до смъртта на нероденото дете или до раждането му със заболявания като анемия или жълтеница.
Ако обаче майката е инжектирана с антитела с положителен резус фактор, каквито имало в кръвта на Харисън, бебетата се раждат здрави. След като разбрал за ценната си кръв, австралиецът започнал да дарява веднъж седмично между 1960 и 2018 г. Той получил прозвището „мъжът със златната ръка”, а според изчисленията на лекарите ценните антитела в кръвта му са спасили над 2,4 млн. бебета.
Александър Акимов, който спаси Европа от ядрена катастрофа
На 26 април 1986 г. Александър Акимов е нощна смяна на длъжността си началник смяна в ядрената централа в Чернобил. Когато първоначално получава сигнал за авария, той го игнорира със съмнението, че е фалшив – огромна грешка, която той ще се опита да поправи по-късно.
След като вече е ясно, че в реактора е имало експлозия, Акимов незабавно издава заповед за обявяване на тревога, докато повреденият реактор бълва облаци радиоактивен дим.
Акимов издава заповед да бъдат пуснати помпите за вода, с която да бъде залят реакторът, но автоматичната система не работи. Вместо да евакуира себе си и екипа си, Акимов взима решението хората му да останат на място в отровния въздух и ръчно да изпомпват водата без никаква защитна екипировка.
Тази операция им коства живота, но минимизира значително вредите, които можеше да понесе цяла Европа от една ядрена катастрофа с подобни мащаби.
