Планиращите в НАТО винаги са се притеснявали за граничния пункт Стурског във Финмарк, където Арктическа Норвегия се сблъсква със студената реалност на Русия. По съветско време 121-километровата граница е била потенциална точка на възпламеняване. Ядрените подводници на червенознаменния Северен флот все още са базирани в близкия Мурманск, в леденото Баренцово море.
След нахлуването на Владимир Путин в Украйна причините за ново безпокойство за границата се увеличават. Наскоро норвежката полиция арестува няколко руснаци, оборудвани с дронове и камери, които проявявали необичаен интерес към петролни и газови инсталации. Някои от заподозрените шпиони са влезли през Стурског.
Откакто Русия прекрати енергийните доставки за Европа в отговор на западните санкции – и след саботажа на балтийските газопроводи „Северен поток“ миналия месец – Норвегия се превърна в най-големия доставчик на газ за Европа. И макар че правителството в Осло не обвинява директно Москва, то знае, че това го превръща в основна мишена за тайни операции на хибридната война.
Особена загриженост буди откритият миналия месец газопровод „Балтийски тръбопровод“, който свързва Норвегия с Полша и други държави от ЕС. Очевидната тревога е, че той може да има експлозивната съдба на „Северен поток“. Теоретично уязвими в тази нова ера на враждебност между Русия и Европа са и жизненоважните тръбопроводи, снабдяващи Обединеното кралство.
„Виждаме последиците от новата ситуация със сигурността в Норвегия“, предупреди министърът на правосъдието Емили Енгер Мел след арестите. „Не можем да изключим по-нататъшни случаи“. След съобщенията за безпилотни летателни апарати, които бръмчат над платформи в Северно море, Норвегия и Дания – както и кандидатите за членство в НАТО Финландия и Швеция – засилват охраната и морските патрули.
Финландия дори планира да огради части от границата си с Русия, опасявайки се както от приток на шпиони и саботьори, така и от злонамерено организирана вълна от нелегални мигранти, подобна на тази на границата между Беларус и Полша през 2021 г. Междувременно маршрутът през Стурског стана популярен сред младите руснаци, които избягват масовата мобилизация на Путин.
Руската невоенна хибридна война приема много форми, всички с еднаква цел: изпълнение на „активни мерки“ за нанасяне на вреда, объркване, сплашване, обезсилване и разделяне на целевите държави, като същевременно се поддържа правдоподобно отричане. Така ЕС и САЩ силно подозират, че Путин е наредил саботажа на „Северен поток“ като част от необявената му енергийна война срещу Европа. Но той отрича и казва, че те не са представили доказателства.
Тъй като осъзнават, че руският президент няма да се спре пред нищо, лидерите на ЕС се чудят какво може да направи той следващия път, за да подкопае подкрепата за Украйна – и да отслаби техните правителства. Путин губи на бойното поле и въпреки ядрените си заплахи явно се страхува от челен конфликт с НАТО, който знае, че може да загуби.
Мислейки за бъдещето, логично е – и разумно – да предположим, че отчаяният, безразличен Путин все повече ще се насочва към хибридни атаки в Европа.
Много малко неща са забранени. Франция се опасява, че трансатлантическите интернет кабели, които са от съществено значение за западната сигурност и комуникации, са на прицел. В бюджета ѝ за 2023 г. са предвидени 3,1 млн. евро за защита на „океанското дъно“. Съобщава се, че допълнителни 11 млн. евро са заделени за безпилотни самолети и подводни роботи.
„Разполагаме с важна инфраструктура, която е извън нашата територия – кабели, сателити и петролопроводи и газопроводи. От началото на войната засилваме тяхната сигурност“, разкри неотдавна президентът Еманюел Макрон.
Великобритания се опитва да навакса изоставането си. Бен Уолъс, министърът на отбраната, обеща, че първият британски „многоцелеви кораб за наблюдение на океана“ ще бъде пуснат в експлоатация през 2023 г. Адмирал сър Тони Радакин, началник на Щаба на отбраната, предупреди през януари, че прекъсването на комуникационни кабели ще се разглежда като акт на война.
Но Обединеното кралство изглежда неподготвено. Към тревогата се прибавя и фактът, че прекъсването на подводен комуникационен кабел, заради което миналата седмица жителите на Шетландските острови останаха изолирани, остава необяснено. Инцидентът подчерта потенциалното вътрешно измерение на хибридната война.
Служителите на ЕС признават, че е невъзможно да се защити всичко – от атомните електроцентрали, комуналните услуги и компютърните системи до летищата и болниците. Тази уязвимост бе разкрита драматично, когато саботаж, за който бе обвинена Русия, спря част от железопътната мрежа на Германия този месец.
Хибридните варианти на Русия се простират до тайно използване на специални сили и марионетни бойци, като например „малките зелени човечета“, разположени в Крим през 2014 г. Те включват кибератаки, които могат да бъдат отречени, както пострада Естония през август, фалшиви новини и кампании за дезинформация, както по време на изборите в САЩ през 2016 г. и референдума за Брекзит, както и съгласувани дипломатически измами.
Използването на „активни мерки“ е трудно доказуемо. През 2016 г. НАТО обяви, че „хибридните действия“ срещу един или повече съюзници ще се разглеждат като нападение срещу всички съгласно член 5 от Северноатлантическия договор. Но проблемът е в дефиницията – какво представлява такава атака? Друг проблем е да се постигне съгласие кой е отговорен.
„Хибридните методи на водене на война отдавна се използват за дестабилизиране на противниците. Новото при атаките, наблюдавани през последните години, е тяхната скорост, мащаб и интензивност, улеснени от бързите технологични промени и глобалната взаимосвързаност“, заяви НАТО през юни. „Екипите за противодействие на хибридната подкрепа“ ще предоставят помощ, но защитата на отделните държави зависи преди всичко от тях самите.
Хибридните заплахи увеличават и без това значителното политическо и социално напрежение, наложено на Европа от конфликта в Украйна. Лидерите на ЕС се борят да договорят таван на цените на газа и други мерки за преодоляване на енергийната криза, докато Франция и Германия са в противоречие по отношение на бъдещата отбранителна политика спрямо Русия. Ключовата среща на върха между правителствата тази седмица беше отложена.
Администрацията на Макрон е подложена на обсада от крайнодесни и крайнолеви опоненти, стачници и улични протестиращи, разгневени от нарастващите разходи за живот. Непопулярният канцлер на Германия Олаф Шолц се бори да задържи раздробената си коалиция. Много от проблемите, с които се сблъскват, произтичат пряко от все по-широкото въздействие на февруарската инвазия.
Разделяне, разруха, дестабилизация – това са плодовете на скритата хибридна война на Путин. Той губи на терен в Украйна. Но печели ли битката за сломяване на волята на Европа? Зимата идва – и тя ще покаже.
Анализът е публикуван в „The Guardian“ от Саймън Тисдал. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
