„Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България…това би било една пакостна и с тежки политически последствия за страната мерка…Тя би лепнала на челото на България незаслужено едно петно, което не само ще ѝ тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към които тя сигурто ще има нужда да прибегва в бъдещите свои международни отношения…Малките народи не могат да си позволят свободата да пренебрегнат тези аргументи, които, каквото и да става в бъдеще, винаги ще си останат едно силно, може би най-силното оръжие, останало на тяхно разположение“.
Това пише Димитър Пешев в прочутото си писмо до министър-председателя Богдан Филов в защита на българските евреи.
Между другото, не можах да намеря целия текст на писмото, та си го преписах от едно фотокопие.
И пак между другото, в България се биеха две истории за това кой е спасил българските евреи. Едната, и филмирана, твърдеше, че лично Тодор Живков. Другата – че цар Борис III. Но всъщност са Димитър Пешев и още неколцина свестни и най-вече умни и прозорливи българи.
За мен основният момент в писмото на Димитър Пешев не е хуманистичният патос. То едно на ръка. А предупреждението, че като малка и зависима от великите сили страна е длъжна да съблюдава евангелския принцип. Не прави другиму това, което не искаш да ти правят на тебе.
А се сетих за Димитър Пешев, понеже Бойко Борисов каза, че в България може да стане като Крим. И за президента Радев, чийто език не се обръща да каже, че Русия незаконно окупира Крим. И Корнелия също.
Между другото, дори и наричаните пуделите на Путин Лукашенко и Назърбаев не признават анексирането на Крим. А не го признават, понеже си дават сметка, че може да са следващите.
Което ме навежда на мисълта, че казахстанските и белоруските комунисти са по патриоти от българските.
България не може да се заиграва с Крим по същите причини, по които Лукашенко и Назърбаев не се заиграват.
Ако утре някой реши да организира референдум за присъединяването на Разград и Кърджали към Турция, как ли ще гласуват нашите сънародници от Родопите и Делиормана? Особено, ако има вежливи човечета с автомати?
И ако резултатът е такъв, какъвто предполагам, че ще е, ние какво ще кажем в своя защита? Нали признаваме, че Крим е руски, по каква логика няма да признаем Делиормана за турски?
Ние имаме само една защита. И Димитър Пешев я е казал преди повече от 70 години. Да се държим както подобава на нормални хора и добри християни.
Щото ще ни се върне. И едното, и другото.
Разбрахте ли го, путинофили?