Почти всички от деветте държави, притежаващи ядрени оръжия – САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел – са продължили с интензивните си програми за модернизация на ядрените арсенали през 2024 г., усъвършенствайки съществуващите оръжия и добавяйки нови версии.
В своя годишен доклад за състоянието на въоръженията, разоръжаването и международната сигурност Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) прави извод, че по време на сериозно отслабени режими за контрол на оръжията се появява
опасна нова ядрената надпревара във въоръжаването.
Към януари 2025 г. световният арсенал включва приблизително 12 241 ядрени глави, от които около 9614 са във военни складове и готови за потенциално използване.
От тях около 3912 са разположени на ракети и самолети, а останалите се съхраняват на централизирани складове.
Около 2100 от разположените глави са на висока оперативна готовност на балистични ракети – почти всички принадлежат на Русия и САЩ, макар че съществуват данни, че Китай може да държи някои ядрени заряди на ракети и в мирно време.
„Пейтриът“ потеглят към Украйна: Какво представлява системата и как ще повлияе на хода на войната
От края на Студената война досега, постепенното сваляне от въоръжение на остарели глави от Русия и САЩ обикновено превишаваше въвеждането на нови, което доведе до намаляване на глобалния ядрен арсенал.
Тази тенденция обаче вероятно ще се обърне в следващите години, тъй като темповете на извеждането на бойните глави от служба се забавя, а внедряването на нови оръжия се ускорява.
Епохата на намаление на ядрените оръжия, съществувала от края на Студената война, приключва. Вместо това се наблюдава очевидна тенденция към разрастване на ядрените арсенали, усилване на ядрената реторика и оттегляне от споразуменията за контрол на оръжията“, обобщава Ханс М. Кристенсен от SIPRI и Федерацията на американските учени.
Русия и САЩ притежават около 90% от всички ядрени оръжия. Въпреки че броят на използваемите им заряди остава относително стабилен през 2024 г., и двете държави реализират мащабни програми за модернизация, които могат да увеличат както количеството, така и разнообразието на арсеналите им.
Ако не бъде постигнато ново споразумение за ограничаване, след изтичането на договора Нов СТАРТ през февруари 2026 г. се очаква числото на стратегическите заряди да се увеличи.
И американската, и руската ядрени програми срещат определени трудности – най-вече по отношение на финансирането (САЩ), но и заради провал при тестове (Русия). Въпреки това се предвижда, че и двете страни ще увеличат разполагането на ядрени оръжия в следващите години.
Това ще стане чрез модернизация на стратегическите сили, пренасочване на ракети с повече глави и реактивиране на празни пускови установки.
Китай разполага с поне 600 ядрени заряди
и е най-бързо разрастващият се ядрен арсенал, с добавяне на около 100 нови заряда годишно от 2023 г. насам.
До януари 2025 г. Китай е завършил или е близо до завършване на около 350 нови силози за междуконтинентални балистични ракети. Според очакванията към 2035 г. страната може да има до 1500 заряда, което обаче е само около една трета от настоящите арсенали на Русия и САЩ.
Великобритания не е увеличила ядрените си оръжия през 2024 г.,
но се очаква техният брой да расте според плановете за увеличение, обявени с интегрирания преглед от 2023 г.
Лейбъристкото правителство от 2024 г. потвърждава ангажимента си към изграждането на четири нови ядрени подводници с балистични ракетни системи, но изпитва сериозни оперативни и финансови проблеми.
Франция продължи разработката на подводница от трето поколение, нова въздушно-изстрелвана крилата ракета и актуализация на съществуващия арсенал, включително подобрена балистична ракета с нова бойна глава.
Индия е разширила леко арсенала си през 2024 г. и развива нови системи за доставка, включително „канистърни“ ракети, които могат да носят ядрени заряди и може би множество бойни глави. Пакистан също продължава разработките и увеличаването на запасите си от делящ се материал.
В началото на 2025 г. напрежението между Индия и Пакистан доведе до краткотраен въоръжен конфликт, което повдига риска от ядрена ескалация според експертите на SIPRI.
Северна Корея продължава да развива ядрената си програма, като към 2025 г. разполага с около 50 оръжия и достатъчно материал за още 40. Страната ускорява производството на суровина за бойните глави и е близо до завършването на „тактическо ядрено оръжие“.
Лидерът Ким Чен Ун призова през 2024 г. за „неограничено“ разширяване на програмата.
Израел, макар и да не признава официално притежанието на ядрено оръжие, също модернизира арсенала си, провеждайки тестове на ракетни системи и обновявайки производствения си обект за плутоний.
Контролът върху оръжията се намира в сериозна криза.
Директорът на SIPRI, Дан Смит, предупреждава, че двустранните ядрени споразумения между Русия и САЩ са почти на изчезване, а последният договор Нов СТАРТ изтича през февруари 2026 г. без видими преговори за удължаване или замяна.
Възраженията на САЩ за включване на Китай в преговорите допълнително усложняват ситуацията.
Развитието на технологии като изкуствен интелект, киберкомпоненти, космически активи, противоракетна отбрана и квантови технологии коренно променят ядрените способности и стратегиите, увеличавайки риска от инциденти и погрешна оценка в кризисни ситуации.
В глобален план и други държави обмислят възможността за разработване или предислокация на ядрени оръжия, като например Беларус и Русия твърдят, че Русия е разположила ядрено оръжие на беларуска територия, а някои европейски страни от НАТО сигнализират готовност да приютят американски ядрени оръжия.
Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че ядрената отбранителна мощ на Франция трябва да има „европейско измерение“.
Данните от Годишника на SIPRI за 2025 г. показват
нарастваща заплаха за глобалната сигурност,
докато въоръжените конфликти в Украйна, Газа и други региони продължават, задълбочавайки геополитическите разделения и нанасяйки тежки човешки жертви.
Политическата несигурност, породена от изборите в САЩ, допълнително повишава несигурността относно бъдещата политика на Америка и стабилността на съюзите ѝ.
Кой колко харчи за отбрана
Годишникът предоставя обширни анализи и данни за световните военни разходи, международния оръжеен трансфер, въоръжените конфликти, регулирането на химическите и биологични оръжия, управлението на изкуствения интелект и киберсигурността, както и усилията за контрол на конфликти и разоръжаване.
Според доклада на SIPRI за 2025 г., световният оборот във военноотбранителната индустрия през 2024 г. продължава да расте и се движи в контекста на глобалното военно разходване, което е достигнало рекордните 2,7 трилиона щатски долара през 2024 година.
Този размер на военните разходи е повлиян основно от военните конфликти като войната в Украйна, и геополитическите напрежения по света.
Отделно, докладът дава данни и за ръста на военните разходи по региони и държави, като играчът, харчещ най-много за отбрана и въоръжения остава САЩ с бюджет от почти 1 трилион долара през 2024 г., което е над три пъти повече от втория в класацията Китай.
Ръстът на глобалните военни разходи е 9,4% ръст спрямо 2023 г.
В Европа военните разходи се увеличават с 17%, а сред най-големите ръстове са отчетени в Румъния (+43%), Холандия (+35%), Швеция (+34%), Полша (+31%) и Германия (+28%)
В Азия и Океания ръстът е също значителен, като Китай достига 314 млрд. USD разходи (+7%).
Тази цифра от 2,7 трилиона USD служи като индикатор за оборота и инвестициите във военноотбранителната индустрия в световен мащаб, тъй като военните разходи включват поръчки за военна техника, производство, развойна дейност и свързани услуги.
ТОП 10 на най-печелившите военни компании след старта на войната в Украйна
Приходите от оръжейни продажби на 100-те най-големи компании за производство на оръжия и военни услуги (наричани „SIPRI Топ 100“) възлязоха на 632 милиарда долара през 2023 г. – това е най-скорошната година, за която има налични данни.
Първите пет места в ТОП 10 от класацията се оглавяват от американски компании. Това са:
- Lockheed Martin с $60,8 (въпреки спада с -1,6% спрямо 2022 г. компанията продължава да е първа по продажби);
- RTX (Raytheon Technologies) с $40,6 (спад с 1.3%)
- Northrop Grumman – $35,5 (ръст с 5.8% спрямо 2022 г.)
- Boeing – $31,1 (ръст с 2%)
- General Dynamics – $30,2 (ръст с 3,2%).
