Данните ясно показват тенденцията. В периода от януари до септември тази година 72 700 новозеландци са напуснали страната, а нетният миграционен прираст през септември е достигнал 12 400 души – най-ниското ниво от 2013 г. насам (без времето на пандемията) и значително под 42 000, регистрирани през септември 2024 г. Тази безпрецедентна миграция, която оказва значително влияние върху населението от 5,3 милиона души, привлича вниманието на медиите в международен мащаб, споделя новозеландското издание „Стъф“ на база статистически данни.
Въпросът е защо толкова много новозеландци, познати с прозвището „кивита“, напускат страна, която е смятана за желана туристическа дестинация и предпочитана от множество австралийци за местоживеене след пенсиониране. Най-очевидните причини за увеличаването на тази тенденция, наблюдавана през последните години, са рецесията, увеличаващата се безработица и жилищната криза, която също, както и в други държави, упражнява растящо натискане върху домакинствата. В същото време, както подчертава видео на Economics Explained, новозеландците могат да се радват на „много висок стандарт на живот, добро образование, стабилно управление, лесен достъп до здравни услуги и относително равноправен социален климат“.
Защо тогава да се местят?
Опозиционната Лейбъристка партия сочи десноцентристкото правителство и твърди, че „кивитата гласуват с краката си“. Анализаторите обаче подчертават, че причините са свързани и със структурните особености на Нова Зеландия. Днешният емиграционен процент на страната е сравним с този в развиващи се или дори воюващи нации – най-висок в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Много от напускащите се установяват в Австралия, където живеят около 10% от новозеландците. Географската близост и силните двустранни отношения улесняват миграцията на гражданите. Тези, които заминават, обикновено са млади, високообразовани и в началото на своята професионална кариера. Досега недостигът на кадри се компенсираше от имиграция от Китай и Индия, но потокът на квалифицирани специалисти рязко намалява.
Освен новозеландците, много чуждестранни граждани, пристигнали в страната по либерални визови процедури, също се насочват към Австралия.
Икономиката на Нова Зеландия е ограничена от малкия национален пазар и географската си изолация. Тежката индустрия не е конкурентоспособна, тъй като „всичко, което може да бъде произведено в Нова Зеландия, може да бъде направено в Азия по-евтино, в по-големи обеми и по-близо до основните морски маршрути“, посочва италианското издание „Интернационале“.
Тази тенденция важи и за финансовите услуги, които трудно се конкурират със Сингапур или Сидни. Близките политически и икономически отношения между Уелингтън и Канбера допълнително улесняват компаниите да оперират от Австралия, вместо от Нова Зеландия.
Страната се развива в специфични индустрии, свързани с местните условия – като туризъм, местни услуги, регионална морска дейност и високо продуктивно селско стопанство. Селското стопанство е силно механизирано и не предлага достатъчно работни места за младите, които по-скоро търсят урбанизирана среда и професии в други области.
В резултат половината от националния брутен вътрешен продукт вече произтича от сектора на недвижимите имоти – продажби, наеми, строителство, финансиране и управление. Това е довело до значително повишаване на цените на жилищата, което е недостъпно за много новозеландци, особено за младите, особено те често избират да се преместят.
Жилищният пазар в Австралия също е под натиск, но работните възможности са повече, а новозеландските студенти, учещи в Австралия, плащат същите такси и имат достъп до идентични държавни заеми като австралийските граждани.
Перспективите за връщане на тази тенденция изглеждат ограничени. Премиерът Кристофър Лъксън посочва, че решението е „да се изгради дългосрочна перспектива, която да убеди гражданите да останат“, според „Економист“. Въпреки това, това е сложна задача. През 2009 г. тогавашният премиер Джон Кий си постави за цел „да достигнем Австралия до 2025 г.“. Сега в Уелингтън с ирония коментират, че по-реалистична амбиция би била „да изпреварим Фиджи до 2050 г.“.
