Европейската комисия трябва да приеме и публикува утре следобед проектопредложение относно преработената методология за процеса на преговори за разширяване. Пълния текст ще бъде предоставен на Европейския парламент и на всички държави-членки.
Европейската комисия настоява, че не става въпрос за промяна на процеса, а за преразглеждане, за да стане по-динамичен и ефективен. Последната ревизия на този процес е през 2003 г.
Документът, който ще бъде публикуван утре, се основава на четири приоритета: доверие, политическо управление, динамика и предсказуемост по отношение на позитивните и негативните последици.
Доверие:
Разделът за доверие, освен отнасящ се за усилията за реформи на страните-кандидатки, също така подчертава ангажимента на държавите-членки на ЕС за изпълнение на обещанията, отправени към страните от региона, след като изпълнят условията.
„Когато страните-партньори изпълнят обективните критерии и установени обективни условия, държавите-членки ще се договорят да преминат към следващото ниво на процеса. Всички страни трябва да се въздържат от злоупотреба по отношение на важни проблеми в процеса на присъединяване. В същия смисъл държавите-членки и институциите трябва да бъдат на една позиция в региона, да изпращат ясни сигнали за подкрепа и насърчаване и да говорят откровено за недостатъците, когато има такива“, се казва в документа на Европейската комисия.
Доверието, което беше значително подкопано след срещата на върха на ЕС през октомври, когато Франция блокира стартирането на преговори със Северна Македония, трябва да бъде „засилено“, твърди Европейската комисия, „чрез по-силен фокус върху основни реформи“. Под основни реформи за региона се разбира преди всичко върховенството на закона и справедливостта. В този раздел Европейската комисия остава на същата линия, че тези теми първо трябва да бъдат отворени по време на преговорите и затворени последно. Напредъкът в тези области „ще определи общия ритъм на преговорите“. В допълнение към върховенството на закона, основните реформи включват и функционирането на демократичните институции и публичната администрация и накрая икономическите реформи.
По-силно политическо управление:
Това беше едно от основните искания на Франция, която счита процеса на преговори за твърде технически и бюрократичен и изисква държавите-членки да играят по-голяма роля в него.
„Време е да поставим политическия характер на процеса на преден план и в центъра и да осигурим по-силно управление и ангажираност на високо ниво от държавите-членки. Това трябва да включва създаване на нови възможности за политически диалог на високо равнище със страните чрез редовни срещи на върха между ЕС и Западните Балкани и засилване на контактите, особено в области, в които са изпълнени ключови критерии. Тази засилена ангажираност би могла да доведе до участие на държавите като наблюдатели в ключови срещи на Европейския съюз по въпроси от изключително значение за тях.
Подобно предложение наскоро дойде от хърватското председателство, според което правителствата на Западните Балкани трябва да участват в министерските срещи на ЕС в областта на околната среда.
По-динамичен процес:
Според този критерий трябва да се промени структурата на процеса на преговори чрез така наречените „клъстери“, т.е. тематични блокове, които обединяват всички 33 до 35 преговорни глави. Клъстерите ще бъдат разделени на теми като добро управление, конкурентоспособност, вътрешен пазар, казва ЕК.
„Клъстерите ще осигурят по-силен фокус върху ключовите сектори на политическия диалог и ще осигурят по-добра рамка за него на по-високо ниво. Това ще даде възможност за определяне на важни и спешни реформи в определена област“, се казва в документа.
Клъстерите ще се отварят напълно, не по глави – разбира се, след като бъдат изпълнени условията за отварянe, се казва в предложението на ЕК.
Скринингите ще се провеждат по клъстери, а не по глави, както досега. След тях ЕС и страната-кандидат ще определят ключовите реформи и приоритети. След като тези условия са изпълнени, се отваря целият клъстер с всички глави, прилежащи към него „без допълнителни условия“ и се определят условията за затваряне на всяка глава поотделно, а не на целия клъстер.
„Когато се предприемат важни реформи преди откриването, срокът между отварянето на клъстер и затварянето на главите трябва да бъде ограничен, за предпочитане до една година, в зависимост от напредъка в реформите“, предлага ЕК.
Сърбия и Черна гора могат да прилагат този нов механизъм, ако желаят, но според този документ старият процес на преговори остава валиден за двете страни. Проектът на ЕК не решава дилемата дали един клъстер трябва да бъде затворен, преди да се отвори нов.
Шест клъстера:
1. Главни теми (съдебна система и основни права, справедливост, свобода и сигурност, икономически критерии, демократични институции, публична администрация, обществени поръчки, статистика, финансов контрол)
2. Вътрешен пазар
3. Конкурентоспособност и приобщаващ растеж
4. Зелена програма и устойчива свързаност
5. Ресурси, селско стопанство и сближаване
6. Външна политика
Предсказуемост:
Четвъртият стълб на ревизираната методология се отнася до това да се изясни какво очаква ЕС от страните-кандидатки и какви са последствията от прогреса или липсата на напредък – положителни и отрицателни.
„По-силното политическо управление и префокусираните междуправителствени конференции ще увеличат предвидимостта на планирането за следващата година. Политическите участници от страните ще имат по-ясна информация за това какво трябва да направят, за да продължат напред. Това ще включва посочване на това кои клъстери/глави могат да бъдат отворени и, когато е подходящо, какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да се случи това. Условията обаче трябва да са ясни от самото начало. Важно е страните-кандидатки да знаят тези от тях, според които ще се измерва успехът им, и държавите-членки да имат ясен поглед върху това, което се очаква от кандидатите“, обяснява ЕК.
Европейската комисия „ще определи по-добре условията, нужни за напредъка на кандидатките“, се казва в документа. Тези условия трябва да бъдат „обективни, точни, подробни, строги и проверими“.
Когато страната напредва успешно, процесът трябва да доведе до по-тясна интеграция с ЕС, т.е. по-голям достъп до пазара на ЕС, политиките на ЕС, по-голямо финансиране и по-големи инвестиции, смята Комисията.
От друга страна, в случай на неуспех, ще има „по-решителни мерки“ за санкциониране при „сериозен и траен застой или неуспешни стъпки“. Държавите-членки ще могат да предупредят ЕК, когато преценят, че една държава изостава в реформите.
„При сериозни случаи ЕК може да представя предложения по всяко време самостоятелно или по мотивирано искане на държава-членка, за да предостави бърз отговор на ситуацията чрез опростени процедури, включително квалифицирано мнозинство в Съвета.
По този начин държавите-членки ще могат да замразят или напълно да преустановят преговорите със страна-кандидатка. В тези случаи ще се замразяват и средствата, с изключение на тези за гражданското общество, и достъпът до програми на ЕС ще бъде ограничен.
