Войната в Украйна, конфликтът в Близкия изток, възраждането на концепциите за териториални претенции и битката за ресурси са само части от един нов глобален пъзел, който очертава една изцяло нова визия за света, в който живеем. Пълната картина, която все още не е очертана в цялост, се попълва от нови парчета, които, макар и да не пасват напълно в новия разказ за света, биват вклинявани с упоритостта на три годишно дете – то вижда, че частицата не пасва, но знае, че трябва да бъде натикана някъде в пъзела.
Парадоксът „Кой ще ни спаси от комунистите?“
В тази върволица от събития са навързани един след друг няколко парадокса. Единият е свързан с това, че подкрепящите политиката на новата американска администрация, независимо в коя част на земното кълбо живеят, са вкарани във вътрешнополитическата битка в САЩ. Те са подвластни на разказа за това, че левите – дори се говори направо за „комунистите“, са тези, които подкопават стабилността на света с пропагандираните от тях ценности като равнопоставеността между различните социални слоеве и половете, адаптирането към климатичните промени и намаляване на човешкия ефект върху тях, подпомагане при разрешаване на хуманитарни кризи и т.н.
В същото време на сметката на политическите леви опоненти са записани и втора категория от „ценности“ – стремежът към подклаждане на военни конфликти и водене на войни с неконвенционални средства, като например създаването на биологични лаборатории, които разпространяват вируси за намаляване на човешката популация.
Първата категория ценности наистина има левичарски корени, но далеч не покрива това, което, особено живеещите в Източна Европа, познават като комунизъм. По отношение на „ценността“ войнолюбие (президентът Тръмп многократно е заявявал, че ако той е бил президент, войната в Украйна нямаше да съществува), можем да попитаме всеки поддръжник на Русия, който традиционно по профил е ляв избирател, от когото вероятно ще получим отговора за това, че войната я искат богатите – изконният враг на левия човек. Богатите, които печелят на гърба на всички тези, които ще бъдат пожертвани заради тяхната война. Тук влизат също оръжейните магнати и индустриалците, които се борят за нови и нови ресурси.
Това води и до следващия парадокс – декларирало себе си като дясно по силата на спечелилата изборите партия правителството в САЩ, е подкрепяно в глобалната си политика включително и от леви хора. В същото време призивите за въоръжаване на Европа „до зъби“ дойдоха не от „комунистите“, които я управляват, а отвъд Океана. В речта си по време на мюнхенския форум по сигурността през февруари вицепрезидентът Джей Ди Ванс дори каза: „Хубаво е да сте въоръжени със знамената на ценностите, но за да водите война ви трябва оръжие“.
Всъщност призивът за вдигане на разходите за отбрана до 5%, който беше издигнат от новоизбрания президент Тръмп, ако се случи, би облагодетелствал единствено САЩ – въоръжението в Европа е до голяма степен американско. В същото време в топ 5 на стоте най-големи военни компании в света стоят само американски компании.
Във върволицата от парадокси съществува и този, при който поддържащите политиката на новия американски президент и неговото обкръжение, на практика жертват и собственото си благоденствие. Така например, живеещите в Европа поддръжници на Доналд Тръмп, би трябвало да са съгласни със санкционната данъчна политика, наложена от американската администрация върху Стария континент. Макар че тя засяга пряко и тях. Както ги засяга например и политиката по затягане на миграционния режим. Последният пример е ревизирането на решението за отпадане на визите за румънски граждани.
Поддържащите американската администрация европейци би трябвало да са съгласни и с констатацията за това, че европейците трябва, въпреки всичко, да продължават да плащат на САЩ. От изтеклия чат, в който главният редактор на списание The Atlantic Джефри Голдбърг е включен вероятно по грешка, стават ясни оперативните планове на САЩ за нанасяне на удари по йеменските хути. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс се изразява негативно по отношение на предстоящите удари, тъй като блокираният от хутите Суецки канал обслужва 40% от европейската търговия и едва 3 процента от американската и от американските удари ще спечели само Европа.
Просто мразя отново да спасявам Европа“, казва Ванс.
Именно „мразя“, а не „не съм съгласен“, „не приемам факта да…“ и т.н.
В същия чат съветникът по сигурността Майкъл Уолц пък заявява директно, че разходите, които САЩ ще хвърлят за ударите по хутите, трябва да бъдат платени от „европейците“.
Очевидно е, че в групата на европейците влизат и тези, които се явяват поддръжници на новата американска политика. Но тях никой не ги пита, нали?
Същите тези поддръжници, за да не влязат в графата на „комунистите“, вероятно приемат и за напълно нормално група милиардери да се възползват от господстващото си политическо присъствие, за да напомпат бизнеса си с правителствени поръчки.
Подобна позиция е левичарска и за това не е добра. Нищо, че кореспондира с поддържаните от Тръмп и обкръжението им разкази за това, че малцина други богати хора управляват света, чрез т.нар. „дълбока държава“ – визия, която сама по себе си е левичарска. Но да не издребняваме.
За някои от парчетата пъзел
През последните седмици прави впечатление упоритостта, с която новата американска администрация подпъхва под носа на световната общественост разсекретените документи, свързани с убийството на президента Дж. Ф. Кенеди. В сайта Infowars, чийто собственик е Алекс Джоунс – един от най-заклетите американски конспиратори и поддръжници на новата власт в САЩ, това, което трябва да стане ясно от документите е, че ЦРУ е организирало убийството на Кенеди.
Според публикация в сайта има аудио запис с президента Ричард Никсън (републиканец) от ерата „Уотъргейт“, който предлага да бъде казана истината за убийството на Кенеди и ролята на ЦРУ в него.
Всичко това поддържа разказа за „дълбоката държава“, която дърпа конците в световната политика.
Широко разпространената конспирация за убийството на Кенеди, включваща и ЦРУ, е свързана с отстранения ръководител на разузнаването – адвокатът републиканец Алан Дълес. Заради неговото отстраняване агенти на ЦРУ, които го поддържат, са участвали в заговора, като отмъщение към Кенеди, гласи конспирацията. На поста си Дълес е заменен от друг републиканец – Джон Маккон. С други думи, ако някой от „дълбоката държава“ има пръст в убийството, това явно не е станало без участието на републиканците.
Други усилия, които новата президентска администрация в САЩ полага през последните седмици, е премахването от правителствени сайтове на информация, свързана с опазването на околната среда – дейности, очевидно свързани със заличаването на разказа за климатичните промени.
Този разказ обаче е започнат не от друг, а именно от Ричард Никсън, който през 1969 година подписва Закона за националната екологична политика, който включва и създаването на Инструмент за проверка на климата и икономическата справедливост.
Историята е заложник, а похитителите ѝ нямат план
Посочените примери и оплетени един в друг парадокси водят до заключението, че съвсем скоро от глобалния разказ за света ще бъдат изчистени политическите окраски на политиките, защото просто „ляво“ и „дясно“ объркват плановете.
Изобщо конфронтирането с наложената през последните десетилетия републиканска политика (един от иконичните образи с борбата срещу комунистическа Русия е този на републиканския президент Роналд Рейгън) ще бъде занулена в името на възстановяването на справедливостта. Справедливост, пречупена през параноичния калейдоскоп на една политика, целяща ревизиране и връщане на едноличния, тоталитарен модел на управление. В него няма институционални лостове, а еднолично решаване на проблемите. Затова и тази политика е по-ефективна за този, който я упражнява, но не и за тези, върху които е упражнявана.
А защо това не работи? Защото например заявката за спиране на войната в Украйна за 24 часа с едноличните усилия на президента Доналд Тръмп очевидно не стана факт. Дори по-лошо – ситуацията на фронта се изостри.
Опитът за пренаписване на историята за света, в който сме живели досега, всъщност е истинската нова световна война. С ревизионните си нагласи този опит застрашава да тръгне по наклонена плоскост и да повлече със себе си лавина от събития, които носят катакличен потенциал.
Историята неведнъж е била жертва на интерпретации, спекулации, укриване, пренаписване, игнориране. Разликата сега е в това, че тя е хваната от само няколко чифта ръце. Едноличното господство върху историята и разказа за света, в който живеем, са заложници. Похитителите им нямат ясен план как да ги префасонират, но затова пък имат цел.
