Черен луксозен джип със затъмнени стъкла се движи с бясна скорост по столичен булевард. За него няма правила, защото очевидно колкото по-скъпа е колата, толкова повече законите нямат значение. Зад волана е виден престъпник – наркобос, крадец, „перач на пари”, няма значение, а до него отдясно стои полицията – за да го пази. Тъмните стъкла не ни дават да надникнем кой седи отзад, но със сигурност там или поне някъде наблизо се крие и прокуратурата, без която нито една престъпна схема в България не може да оцелее.
Това е новият символ на държавата или по-скоро старият и позабравен, за който се сещаме само от време на време, когато грешка в схемата кара хората вътре в колата да се обърнат един срещу друг. Защото както в една истинска престъпна група, когато стане напечено, всеки иска да спаси себе си и да натопи другия. Кой е виновен за това, че по пътищата ни карат нагли, самонадеяни, дрогирани хора, които смятат, че стоят над закона? Кой е виновен, че те убиват невинни хора? Че вместо зад решетките ги виждаме в най-луксозните ресторанти, хотели, барове, автокъщи и то не само като обикновени посетители, а като собственици?
Дни след като Георги Семерджиев – човек с 47 акта и 49 наказателни постановления, без книжка от 2005 година насам, помете две млади момичета и отне живота им, а до него на седалката се оказа полицайка – този джип се превърна в най-тъжното олицетворение на това как функционират нещата в България.
Оказа се, че нито законът, нито правосъдието преследват или ловят такива като Семержиев. Инцидентът обаче накара прокуратурата и МВР да се обърнат едни срещу други и да започнат да спорят за това кой е по-виновен.
Тези обвиненията показват състоянието в двете институции за опазването на обществения ред в страната ни. Показват ни как и двете институции не могат да осигурят спокойствието на обикновените българските граждани, а очевидно и не искат. Въпреки рекордните пари, давани от българските данъкоплатци и въпреки огромните си и раздути щатове, които оглавяват европейските класации по многочисленост на глава от населението, се оказва, че двете институции предлагат услуга, която до голяма степен само престъпниците могат да си позволят.
Взаимни обвинения
След инцидента се оказа, че през 2014 година при полицейска проверка Семерджиев няма шофьорска книжка и му е съставен акт по Закона за движение по пътищата още със същата дата – 18 януари.
Полицаите обаче установяват, че книжката на Семерджиев е отнета още през 2009 година. На 30 май 2012 г. обаче има друго наказателно постановление от КАТ- за управление без книжка на 8 януари 2011 г. То е връчено на младия мъж чак на 2 септември 2013 г. и след обичайния срок за обжалване – дефакто е влязло в сила от 10 септември с. г.
Всичко това е пратено в прокуратурата, тъй като в този случай вече не става въпрос за нарушение, а за престъпление. Там обаче младши прокурор Желева от Софийската районна прокуратура отказва да образува досъдебно производство. Прокурорката стига до извода, че престъпление има, но само от обективна страна. От „субективна страна”, тя установява, че Георги не бил наясно, че извършва престъпление, тъй като според нея той не е знаел, че е наказан с наказателно постановление, което е влязло в сила, въпреки че все пак е знаел, че са му отнети документите.
Същевременно след инцидента се разбра още, че Георги Семерджиев е бил свидетел по дело в Специализирания наказателен съд срещу група за наркоразпространение. Обвиненията от страна на МВР към прокуратурата бяха не толкова остри, не толкова явни. Прокуратурата дори обвини вътрешния министър, че разпространява дезинформация за това, че Семерджиев е бил защитен свидетел, без Бойко Рашков изобщо да е казвал нещо подобно.
И някак без да търси вината в себе си и в собствените кадри, както се опита да направи МВР, прокуратурата започна да се оглежда навън. Тя заяви, че извършва проверка във връзка с данни за евентуално извършено престъпление по служба от служители на МВР.
Заяви, че ще бъде проверено дали служители на МВР са нарушили, превишили или не са изпълнили служебните си задължения, както и дали са използвали своето служебно положение с цел да набавят за себе си или за другиго облага, след като стана ясно, че само месец преди инцидента Семерджиев е хванат да шофира, употребил анфетамин, но след това е пуснат.
Ще бъде проверено и дали служители на МВР не са докладвали в прокуратурата станали им известни данни за евентуално извършени нарушения или престъпления от обвиняемия, заявиха от прокуратурата, когато случаят с прокурор Желева ясно ни показва, че това няма особено значение.
От цялата тази ситуация на взаимни обвинения едно със сигурност е ясно – и двете страни са виновни. Разбира се, в тази изострена политическа ситуация, партиите на статуквото ще обвинят Бойко Рашков за всичко, но очевидно той не може да бъде единствена причина за проблемите, трупани с десетилетия в МВР, тъй като 6 месеца са крайно недостатъчни за извършване на решителни реформи.
Случаят оставя горчив вкус в устата, кара ни да се страхуваме за себе си, за близките си, за безопастността си, за живота си. Защото се оказва, че прокуратурата и полицията не са до нас, нито пред нас в опит да ни защият от закононарушителите, а част от тях са в черния джип точно срещу нас, пазейки същите тези престъпници.
