От 5 септември 2025 г. влизат в сила ключови промени в Закона за движението по пътищата, които значително затягат контрола на пътя. Промените предизвикаха сериозна обществена и експертна дискусия заради спорния им ефект.
Основни нововъведения
За първи път в България тол камерите ще засичат средната скорост на около 50 специално обозначени отсечки по магистралите и скоростните пътища. Ако бъде установено преминаване на участъка за по-кратко време, отколкото е допустимо при максимална скорост, се налага глоба.
Текстовете предизвикаха спорове сред експертната общност, като критиката беше насочена срещу техническото изпълнение и начина, по който ще бъдат избрани и обозначени отсечките, на които ще се прави отчитането на скоростта.
Общинските камери стават част от системата за санкциониране. Местните власти ще получават 50% от сумата от наложените глоби по нарушения, засечени от техните устройства, което поражда опасения за конфликт на интереси и злоупотреби.
Превишена скорост с над 40 км/ч извън населено място се наказва с глоба от 600 лева и отнемане на книжката за 2 месеца; при повторно нарушение санкцията скача на 1,200 лева и 3 месеца без книжка.
Максималната скорост по магистрали остава 140 км/ч, по скоростни пътища – 120 км/ч, а в населени места – 50 км/ч.
Въвеждат се специални зони с ограничение до 20 или 30 км/ч в жилищни квартали, около училища, детски градини и площадки.
Кола няма да може да преминава на технически преглед, ако има неплатени глоби по електронни фишове.
Появяват се цивилни полицейски автомобили с униформени служители, които ще могат да засичат нарушения и да налагат глоби на място.
Въвеждат се еднодневни винетки за леки автомобили за движение по републиканската мрежа (в сила след 6 месеца).
Въвеждат се и нови правила за електрическите тротинетки – те ще се движат само по велоалеи или в крайната част на пътното платно със скорост до 25 км/ч, и само през деня.
Критики на експерти и НПО
Институтът за пътна безопасност и други експерти критикуваха закона като „опасен експеримент“, който не адресира истинските причини за инцидентите – лоша инфраструктура, липса на маркировка, неефективни контролни органи и изкуствено усложнена система за връчване на фишове.
Особено спорен е критерият за избор и сигнализация на отсечките за измерване на средна скорост. Непрозрачността дава възможност за административен произвол и дискриминация между шофьорите.
Възлагането на общини да събират глоби чрез свои камери според експерти изкривява целта, смятат експертите. Според тях намаляването на нарушенията и подобряване на безопасността се заменят с финансова мотивация за повече санкции.
Тежестта пада основно върху водачите – новите мерки не решават проблемите с инфраструктурата, а засилват административния натиск върху шофьорите.
Новите правила затягат контрола, увеличават глобите и въвеждат модерни методи за следене на нарушения, но остават сериозни съмнения в техния ефект за реална пътна безопасност. Дали обаче ще бъдат ефективни и дали поредният опит за намаляване на смъртността на пътя ще бъде успешен – това ще покаже единствено статистиката. Опит до момента показва, че с по-строги правила не се постигат резултати, тъй като контролът не е ефективен.
циркаджийска държава с клоуни за управници, това е