Президентът и правителството на Македония отново в остър сблъсък по обичайната тема – конституционните промени, които страната трябва да приеме, за да влезе в сила договорът от Преспа.
Президентът на Република Македония Георге Иванов изрази надежда, че депутатите в парламента ще гласуват против приемането на Преспанския договор с Гърция и свързаните с него изменения в Конституцията на страната. Това заяви държавният глава в своето предновогодишно обръщение в македонския парламевнт.
„Въпросът за името на държавата и идентичността е по-стар от всяка Конституция, по-стар от всяко правителство, всяка партия и президент. И дори по-стар от самата държава. Никое поколение няма право да се разпорежда с името на страната и идентичността й. И днес, все още се надявам, че парламентарното мнозинство ще може да събере сили, да изслуша гласа на народа и да откаже да приеме Преспанския договор и конституционните изменения,“ каза президентът.
От правителството в Скопие светкавично разпространиха позиция по въпроса, в която се казва, че държавният глава отново се опитва да разделя нацията.
„С днешното обръщение към македонската общественост в парламента на Република Македония президентът Иванов доказва, че той остава последователен единствено в решимостта си да продължи да разделя гражданите, което днес допълни с конструкции, потвърждаващи, че той живее в свят на заговори“, е реакцията на правителството на Република Македония.
Те добавят, че вместо да прочете Договора от Преспа и да подкрепи гаранциите за идентичността и просперитета, предлагани от това споразумение, той продължава да разпространява неистини и омраза, опитвайки се да възпрепятства напредъка на гражданите на Македония.
Според правителството, Иванов не вярва в собствената си страна и в собствения си народ и за да прикрие това, той конструира измислици, че е жертва на някаква дейност срещу него без никаква основа.
„Това прави Иванов президент, заседнал в миналото, пасивен, разфокусиран, без ясна европейска и евроатлантическа програма. Иванов е политик, който не е посветен на стратегическите интереси на държавата. Иванов си отива. Той се провали и няма да успее да попречи на интеграцията, напредъка и приятелствата, изградени от Република Македония. Иванов може да говори само за един-единствен неуспех – неговият, провалът на неговия мандат. С всичките си действия Иванов искаше да спре просперитета, но не успя“, се казва в правителственото изявление.
В същото време се добавя, че гражданите, международната общност, ЕС и НАТО приветстват политиката на правителството за интеграция и реформи, с което, се добавя, „страната е поставена на пътя на успеха, с осигурен просперитет и идентичност“.
Окончателното гласуване на изменението на Конституцията на Република Македония във връзка с промяната на името на страната, съгласно Преспанския договор с Гърция, се очаква на 15 януари 2019 година. За да се приемат измененията по време на окончателното гласуване е необходимо да се съберат 2/3 от общия брой депутатски гласове. От 17 декември тази година всички депутати от македонските партии също имат възможност внесат предложения за изменения към обсъжданите поправки на Конституцията на страната.
Тези изменения предполагат, че в Конституцията на страната името „Република Македония“ ще се промени на „Република Северна Македония“. Според други изменения се предлага в текста на Конституцията да се добави, че Македония „зачита суверенитета, териториалната цялост и независимостта на съседните държави“. Друго нововъведение ще бъде консолидирането в текста на основния закон на идеята, че републиката защитава интересите и правата на своите граждани, живеещи временно или постоянно в чужбина, предаде ТАСС.
На 17 юни министрите на външните работи на Македония и Гърция по време на тържествена церемония на брега на Преспанското езеро, което пресича границата между двете страни, подписаха споразумение за новото официално име на бившата югославска република. Договорът от Преспа предвижда употребата на наименованието „Република Северна Македония“. Това споразумение трябва да реши не само дългогодишния спор с Атина за името на балканската република, която съвпада с името на северния гръцки регион, но и да отвори пътя на Скопие към НАТО и Европейския съюз.
