Ще има ли този път правителство? Или скоро ще гласуваме на нови избори?
Това бяха най-спокойните, безпроблемни и чисти избори досега. Противно на фалшивия плач на загубилите властта бивши управляващи. Но ще има ли този път правителство? Или скоро ще гласуваме на нови избори?
Ситуацията в България след изборите на 11 юли много напомня на тази след вота от 4 април. И все пак шансът новият парламент да излъчи редовно правителство изглежда поне малко по-голям.
Т.нар. партии на протеста (или по-голямата част от тях) повишиха значително резултатите си, но не достатъчно, за да получат мнозинство и да управляват без да зависят от други. Това е новината от предсрочните избори, провели се само три месеца след редовния вот.
Иначе, както можеше да се очаква, надеждата, че по силата на инерцията новите избори ще донесат някаква коренна промяна, се оказа пресилена. И сега в парламента влизат същите шест партии, без изгледи за ясно очертано и реалистично от политическа гледна точка мнозинство.
Все пак заради малко по-различното съотношение на силите сега вероятността новият 46-ти парламент да излъчи правителство (макар и на малцинството) е една идея по-голяма, отколкото след изборите на 4 април. Хич няма да е чудно обаче, ако скоро пак се окажем пред нови парламентарни избори – трети за годината. Във всеки случай все още е рано да се каже, че страната е „обърнала нова страница“ и че започналата промяна е станала същностна и необратима.
Ето как се стигна дотук
Първото място се оказа изключително оспорвано. В различните фази на преброяването на гласовете то се заемаше ту от коалицията ГЕРБ-СДС, ту от „Има такъв народ“ (ИТН).
В крайна сметка дори и ГЕРБ отново да спечели изборите, тази „победа“ би била твърде нерадостна. След като на предишните избори тази партия загуби 8% или близо 400 000 гласа, сега нейното пропадане (и свиване до най-твърдото ѝ ядро) продължава – със загубени (по досегашни данни) още 3-4 процентни пункта и повече от 10 парламентарни мандата. Парламентарната и политическа изолация, в която тя изпадна след изборите през април, сега ще се задълбочи, а ролята ѝ в новия парламент ще е още по-незначителна. В последните седмици ГЕРБ и нейният лидер заложиха почти изцяло на фантасмагорични лъжи като основно оръжие в предизборната кампания. Това оръжие обаче се оказа твърде слабо на фона на фрапиращите разкрития на служебното правителство за предишното управление. Всъщност, пропадането на тази партия щеше да е още по-голямо, ако не беше ниската избирателна активност. Една от причините за която е, че на десетки хиляди българи, избрали България за дълго жадуваната си лятна ваканция, бе отнета възможността да гласуват (за разлика от отишлите на почивка в Гърция, да кажем).
Ниската избирателна активност и отпускарският сезон вероятно попречиха на „Има такъв народ“ да постигне още по-висок резултат. Все пак тя отново обра най-голям дял от протестния вот и в сравнение с 4 април повиши резултата си с 4% и около 10 мандата. А след добавянето на гласовете от чужбина се очаква и допълнително покачване.
По този показател най-големият победител на тези избори е обединението „Демократична България“. В сравнение с предишните избори то повишава резултата си с около 40% – и като процент от подадените гласове, и като брой спечелени мандати.
Третата от протестните формации – „Изправи се! Мутри вън!“ – затвърди мястото си в парламента, което само по себе си е успех. БСП пък затвърди низходящата линия в своето представяне. Това за пореден път доказва липсата на каквато и да било перспектива в политическата линия, възприета от ръководството на тази партия, която все повече я отдалечава от модерната европейска левица.
Кой ще управлява?
Както и след предишните избори през април, математически възможните мнозинства и в новия парламент изглеждат политически неприемливи, самоубийствени за някои от потенциалните участници и затова – напълно нереалистични. Часове наред единственият възможен отговор на въпроса „кой ще управлява“ изглеждаше да е този: правителство на малцинството, излъчено от трите партии на протеста. В миналия парламент те имаха общо 92-ма депутати. Сега отново остават под границата от 121 депутатски места за формиране на собствено мнозинство. Само че лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов днес преди обед обяви, че партията му няма да прави коалиция. Според него, през последните години, „коалиция“ се е превърнала в „мръсна дума“.
Очевидната е обаче липса на политически опит в редиците на „Има такъв народ“. А и правителство на малцинството е „тънка работа“, защото трябва да се осигурява подкрепа всеки път за всяко решение. С всеки неуспех в това отношение вероятността от предсрочни избори ще нараства. Ако въобще се стигне до съставянето на такова правителство.
Най-спокойните и чисти избори досега
„Няма страшно да има и трети, и четвърти избори“, казват от „Има такъв народ“. Всъщност, има страшно. И за държавата, която, оставена без парламент, може наистина да бъде вкарана в дупка от едни „избори до дупка“. А и за самите партии, които не бива да прекаляват, играейки си с търпението на избирателите.
Накрая две думи за машинното гласуване. Вероятно заради него това бяха най-спокойните, безпроблемни и чисти избори досега. Противно на фалшивия плач на загубилите трайно властта бивши управляващи. Впрочем, това е може би другата основна причина за ниската активност – просто купеният и (съответно) продаденият вот не се реализира и свикналите да участват в тази търговия (десетки и стотици хиляди) въобще не излязоха да гласуват.
Текстът е на „Дойче Веле“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
