„Ню Йорк Таймс“: Европа отговаря на Майк Пенс: Не, благодаря!

Администрацията на Тръмп успява да превърне германците в голисти /последователи на Шарл де Гол – бел. ред./, които са готови да флиртуват с Русия и да мислят за стратегическа независимост, пише Роджър Коен в „Ню Йорк Таймс“ /тук със съкращения/, цитирайки думи на френски посланик.

Някога един от най-отдадените членове на Атлантическия съюз, обидената Германия настръхна, преоткривайки дискретния флирт с Русия и докосването на стратегическата независимост, търсена навремето от де Гол.

Доналд Тръмп докара Ангела Меркел да лудост. Познавам я от назначението си в Берлин преди две десетилетия и никога не съм я виждал толкова разпалена, както по време на нейната реч на Мюнхенската конференция по сигурността, пише авторът. Оковите паднаха и тя не пропусна да размаха пръст към Вашингтон.

С подигравка в очите канцлерката запита дали изтеглянето на американските войници от Сирия наистина бе най-добрият начин за противопоставяне срещу Иран; дали въздържането на Иран се осъществява най-добре чрез захвърлянето на „единственото съществуващо споразумение“ – подкрепяната от Европа ядрена сделка, която Тръмп напусна; и защо германските коли се оказаха заплаха за националната сигурност на САЩ, до какъвто извод достигна Търговския департамент на администрацията на Тръмп.

Меркел подчерта, че самостоятелното движение няма смисъл в днешния свят, изискващ мултилатерални решения. В стратегическо отношение тя заяви, че Европа няма как да има интерес от прекъсване на отношенията с Русия, въпреки възмущението си от анексирането на Крим и подклаждането на насилие в Източна Украйна. Канцлерката подчерта, че според анкетите повече германци имат доверие на Путинова Русия, отколкото на САЩ на Тръмп.

При това положение Пенс премина в контраатака. Той докара на аудиторията натрапчиво усещане за раболепие, арогантност и блудкавост: раболепие пред Тръмп, чието име май фигурираше във всяко изречение като даден от Бога извор на мъдрост; арогантност спрямо европейците, които бяха смъмрени като васали да скъсат сделката с Иран; сладникавост заради посещението в Аушвиц седмица по-рано, използвано за отправяне към европейците на посланието, че ако не се подчинят на американското нареждане за Иран, те на практика стават антисемити.

Голямото мото на вицепрезидента бе: „Дойде време нашите европейски партньори да се оттеглят от Иранската сделка“.

То бе посрещнато враждебно. Речта му бе изпратена не с аплаузи, а с мрънкане. Иванка Тръмп и съпругът й Джаред Къшнър се изправиха на крака в почти пълна тишина. Пенс имаше само двама почитатели в Европа. За разлика от Меркел и руския външен министър Сергей Лавров, той не получи никакви въпроси от медиите.

Мюнхенската конференция по сигурността беше гребане срещу прилива. Усещането в този храм на западното единство бе, че целта на американския вицепрезидент бе да измери доколко ефективно Тръмп размахва тежкия чук по американско-европейския съюз, изоставяйки общите стратегии и подигравайки се със споделяните ценности чрез прегръдката си с автократите от Пхенян и Рияд. Думи като „диалог“ и „сътрудниство“ не са част от концепцията за съюзяване на президента на САЩ. Поради това съюзите ерозират.

Европейците не са там, където ги искат Лавров и Русия, а именно – жадуващи да построят „общ европейски дом“ от Лисабон до Владивосток и низвергнали НАТО. Те сега се чудят как да разпространяват ценностите на свободния свят, след като неговият лидер отсъства без предупреждение. Те умуват как да усилят защитата на Европа след излизането на САЩ от договора за ракетите със среден и малък обхват и заключават, че каквото и да се случи, Америка няма да се върне под същата форма.

Има стратегически вакуум. Вакуумът е опасен. Янг Джичи, член на китайското Политбюро, изтъкна достойнствата на мултилатерализма, сътрудничеството и върховенството на закона, като казваше на Америка да „държи по-малко лекции“. Това можеше и да утеши европейците, ако той пък не бе похвалил и китайския опит в спазването на човешките права и начина, по който етническите групи там работели заедно в „красива хармония“.

Не новият китайски свят искат да прегърнат европейците. Нито пък ги привлича светът на цинизма на Лавров. Нито диктатът на Тръмп. Това не е повторение на 1945 година, но е подходящ момент за Европа да се самоотстоява в името на ценности, които тя знае, че не са абстрактни, а гарантират човешкото достойнство и свобода.