Канцлерът на Германия Ангела Меркел си мислеше, че се е изплъзнала от метежа срещу нея в собствената й консервативна коалиция след като се върна от срещата на високо равнище в Брюксел, където обсъди с европейските си колеги ново споразумение за разрешаването на мигрантската криза.
Вместо това бунтът срещу нея ескалира в неделя вечерта, като отслаби позициите й още повече. А някога тя беше основният пазител на либерализма в Европа и в света.
Обратът от последните часове се корени в предложението на вътрешния министър на Германия Хорст Зеехофер да напусне поста си, както и лидерското място в Християнсоциалния съюз след спора за мигрантите с Меркел. Разговорите между партията на канцлера и тази на г-н Зеехофер се очаква да продължат в понеделник вечерта.
Ако г-н Зеехофер си подаде оставката като министър и партиен лидер, но Християнсоциалният съюз остане в управляващата коалиция, правителството на г-жа Меркел ще започне да накуцва, но ще се задържи. Ако обаче той изтегли партията си от коалицията, разрушавайки партньорство установило се още след Втората Световна война, тя губи мнозинството си.
Какъвто и да е изходът от ситуацията, едно е ясно: последните две седмици оставиха Меркел толкова разрушена, че много германци вече се питат колко още ще издържи тя.
Ставаме свидетели на изключително отслабване на лидер, който до неотдавна беше ключовият защитник на либералните ценности – качество, чиято кулминация видяхме през 2015 г., когато Меркел взе решението Германия да приеме стотици хиляди мигранти, които нито една друга европейска държава не искаше на своя територия.
Три години по-късно, когато национализмът и популизмът набират все повече популярност в Европа, а и в самата Германия, наблюдатели твърдят, че Ангела Меркел е политически труп.
„Името на Меркел беше синоним на либералния политически ред”, казва Андреа Рьомеле експерт от „Hertie School of Governance” в Берлин. „Тя беше авторитет както у дома си, така и в Европа. Но това вече е история. Ако сега тя оцелее, ще си отиде при следващата криза”, смята Рьомеле.
През последните девет месеца Меркел скача от политическа криза на политическа криза. По време на изборите през септември партията й понесе невиждана загуба на избиратели. Същевременно крайнодясна политическа сила за първи път от повече от 60 години насам влезе в парламента.
През ноември първият опит за формиране на правителство се провали. В крайна сметка на Меркел й трябваха близо шест месеца, за да състави кабинет.
Три месеца по-късно бунтът на Баварците би могъл да унищожи крехкия ред.
Бавария със своята над 800-километрова граница се оказа на първа линия на мигрантската криза през 2015 г. И въпреки че потокът на бежанците беше рязко намален от тогава, крайнодясната „Алтернатива за Германия” продължава да набира популярност.
Преди местните избори през октомври консерваторите на Зеехофер клонят надясно.
Бившият баварски премиер с висок ръст и остър език и настоящ вътрешен министър е един от най-яростните критици на г-жа Меркел по отношение на миграцията през последните три години. Той по-често говори в съзвучие с традиционалистките политически сили в съседните държави, отколкото показва единодушие със собствения си шеф.
Като приятел на полуавторитарния лидер на Унгария Виктор Орбан, напоследък той сключи неписано съюзничество по отношение на мигрантската политика с десните политици в Австрия и Италия.
Последната караница дойде след искане от страна на Зеехофер Германия да не приема мигранти, които вече са регистрирани в друга държава от ЕС, за да се гарантира сигурността на страната.
Меркел се бори за общоевропейско решение за мигрантския въпрос, предупреждавайки, че едностранно такова би могло да застраши свободата на придвижване в ЕС, която е основополагащо право в Блока на 28-те.
Трудно е да се преувеличи влиянието на Германия в европейските дела в ерата на Меркел. По време на финансовите и дългови кризи Германия установи сурови политики върху държавите длъжници Италия, Испания, Португалия, Ирландия и особено Гърция. Дори когато администрацията на Барак Обама и широк кръг държави обявиха тези мерки за загуба, Меркел остана твърда.
Отвъд икономическите въпроси Меркел имаше решаващия глас за европейската външна политика, установявайки твърда линия на продължаване на санкциите срещу Русия след конфликта в Украйна, докато другите европейски държави бяха по-малко ентусиазирани.
Именно г-жа Меркел твърдо се противопоставяше на Доналд Тръмп, когато много европейски лидери го поздравяваха за действията му, а други боготворяха канцлера заради отстояването на либералния ред.
От тогава обаче политическата обстановка се измени рязко не само в Германия, но и навсякъде в Европа.
Идването на Еманюел Макрон на президентския пост във Франция измести оста на силата в ЕС от Германия. Все пак Франция се нуждае от Германия, а разконцентрираната и уязвима Ангела Меркел не е достатъчно добър партньор на Макрон.
По време на срещата на високо равнище в Брюксел миналата седмица канцлерът се обърна към европейските си партньори за помощ по въпроса за миграцията, спечелвайки споразумение със съгласието на повече от 12 нации. То гласи, че мигранти, регистрирани в други държави могат да бъдат връщани, а външните граници на Блока ще бъдат по-добре защитени.
Все пак лидерите на Чехия, Унгария и Полша – всички те се управляват от националистически или популистки партии – отхвърлиха общия европейски подход спрямо миграцията, както и призивите да приемат мигранти. Това повдигна някои въпроси за желанието им да помогнат на Германия.
Залогът в Германия са не само мнозинството и коалицията на Меркел, а и собственото й политическо оцеляване. От края на Втората Световна война насам нейният консервативен Християндемократически съюз работи в парламента заедно с баварския Християнсоциален съюз. Ако братските партии се разделят, г-жа Меркел ще се изправи пред вот на недоверие, решение да се оттегли или ще се опита да продължи с правителство на малцинството със социалдемократите.
Г-н Зеехофер и канцлерът разговаряха в продължение на часове в нощта на събота срещу неделя, за да решат проблема помежду си.
Отправяйки се към неделните преговори, канцлерът звучеше уверена, че мерките, договорени в Брюксел, са достатъчни, за да посрещнат исканията на г-н Зеехофер за сигурността на Германия.
„Споделям исканията на ХСС от една страна за намаляване на мигрантите, които идват в Европа чрез нелегални канали и от друга страна също споделям виждането, че търсещите убежище не може просто да избират в коя държава да отидат”, каза Меркел в интервю за обществената телевизия ZDF преди началото на разговорите.
Въпросът има последствия отвъд границите на Германия. Австрийският канцлер Себастиян Курц каза, че ако г-н Зеехофер издаде разпореждане регистрираните в други държави от ЕС мигранти да бъдат връщани от германско-австрийската граница, правителството на Австрия ще направи същото.
„Ако Германия въведе тези мерки, ние също ще го направим, за да отблъснем опасността от границите си”, каза за германския вестник „Билд” канцлерът Курц в неделя.
Г-жа Меркел неведнъж е предупреждавала за подобна верижна реакция, която би сложила край на свободното придвижване на хора и товари в Шенген.
В интервю в неделя канцлерът защити решението си да търси общоевропейско решение. „Живеем във времена, когато залогът е голям”, каза г-жа Меркел, предупреждавайки, че Европа „най-вероятно е в по-голяма опасност, отколкото предполагаме”.
„Въпросът за миграцията може да доведе до разпада на Европа”, каза тя.
