Макрон, Меркел
на снимката: Президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерът на Германия Ангела Меркел

В наскоро публикуваната книга „Светът, какъвто е” бившият заместник-съветник по сигурността на Барак Oбама Бен Родс разказва за очите на германския канцлер Ангела Меркел на 17 ноември 2016 г., когато тя изпраща бившия американски президент след последната им среща по време на неговия мандат. Девет дни по-рано избирането на наследника му Доналд Тръмп разтърси света. А този трус беше усетен най-силно в Европа. Германският канцлер казала на президента Обама, че кандидатирането си за четвърти път на поста тя чувства като задължение именно заради Тръмп. „Тя е напълно сама”, отбелязал г-н Обама. Но все пак някой трябвало да се заеме с тежката задача да защитава международния либерален ред.

Меркел се кандидатира, едва успя да спечели и прекара следващите шест месеца в преговори за съставяне на коалиция. Междувременно във Франция Еманюел Макрон спечели зашеметяваща победа срещу крайнодясната кандидатка Марин льо Пен. Миналия месец преди посещението на Макрон в Санкт Петербург за срещата му с президента на Русия Владимир Путин, аз попитах един руски дипломат какви са очакванията на руснаците към лидера на Франция. „Като към лидер на Западния свят”, отговори той. Очевидно руските граждани са се отказали да се доверяват на американската администрация заради непредсказуемостта на нейния лидер, проверките и разследванията, които го ограничават. Затова руснаците спряха да презират европейците в опит да открият някой по-благонадежден, с когото да разговарят.

Все още „Западният свят” е жив в очите на руснаците и това е успокояващо, след като в момента Западът е поставян под съмнение от трансатлантическата общност. Когато лидерите на държавите от Г-7 (САЩ, Канада, Германия, Франция, Италия и Китай) се събраха в Квебек в петък за своята годишна среща, стана ясно, че нямаше изблик на любов.  Групата вече се намали от Г-8 на Г-7 след изключването на Русия заради анексирането на Крим през 2014 г. А миналата седмица Г-7 беше наречена „Г-6+1” от френския финансов министър Бруно льо Мер. Тогава той и други европейски министри яростно конфронтираха американския министър на финансите Стивън Мнучин заради решението на президента Тръмп да наложи мита на алуминия и стоманата.

Не трябва да разчитаме обаче на Г-6 да се отправи в поход за защита на свободния свят. Италия вече също е предвождана от популисти, а Великобритания е обсебена от дълбоко търсене на себе си докато е заета да се отделя от ЕС. На форум, посветен на сигурността, който се проведе миналата седмица в Азия, министърът на отбраната на Сингапур Нг Енг Хен отказа да нарече Великобритания „Европейска сила”.

„Не знам какво сте сега”, заяви той озадачен.

Добре дошли в света на 2018 г., когато отбелязваме 100 години от края на Първата световна война и се отдаваме на носталгични спомени за катаклизмите през 1968 г. – преди 50 години. Същевременно в настоящия ни международен ред цари хаос. Това може да приключи като годината на пробуждането на Европа. И тогава ще трябва да благодарим на един човек, който ще ни отвори очите – Доналд Тръмп.

Чухме жестоки думи и от двете страни на Атлантика, но думата, която най-често се чува напоследък в европейските столици е „унижение” – чувство, което споделя и Канада. Унижението е в ръцете на най-верния ви съюзник.

Когато президентът Тръмп се оттегли от Иранското споразумение, а няколко дни след това френският президент и германският канцлер бяха във Вашингтон с пламенно послание за запазването му, това беше унижение. Когато той обяви митата за стоманата и алуминия като условия за запазване на националната сигурност, това беше обидно. Времето, когато американците, дори при несъгласие, намираха начин да останат в цивилизовани отношения със своите партньори приключи. Президентът Тръмп, г-н Мнучин и министърът на търговията на САЩ Уилбър Рос са обезпокоително нелюбезни. А дипломатите, които представляват Америка не са дипломатични.

Грубостта е запазената марка на тази администрация. Не е учудващо, че дискусията на министрите на финансите от Г-7 миналата седмица беше разгорещена. Както каза френски дипломат, който пожела да запази анонимност, „Г-6+1” я описва перфектно.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук