Предстоящите две срещи на върха на Доналд Тръмп – първо със съюзниците от НАТО в Брюксел, а след това и с руския президент Владимир Путин в Хелзинки – или ще възстановят световното господство на САЩ, или ще го подкопаят окончателно. Всичко ще зависи от това как Тръмп ще изиграе своите карти. Такова е мнението на Виктория Нюланд, бивш посланик на САЩ в НАТО при президента Джордж Буш-младши и помощник държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия при президента Барак Обама, изразено в нейния анализ за „Ню Йорк Таймс. В момента тя оглавява Центъра за нова американска сигурност.
Единството в НАТО, ако то бъде подкрепено от твърд тон по време на срещата с Путин, ще покаже решителността на Вашингтон да протегне ръка за помощ към съюзниците и да се противопостави на стратегическите противници. Точно обратното, Тръмп ще пропилее цялата сила и власт на САЩ, ако продължи да обсипва нашите съюзници с обиди и да сее смут сред тях, а също така разточително да хвали обожавания от него автократ, възнамеряващ да подкопае нашата демокрация и позициите ни на световната сцена, пише Нюланд. Всичко ще зависи от това кой от двамата президенти Тръмп ще се появят в Брюксел и Хелзинки – този, който, по думите на съветника по национална сигурност, жадува да усили НАТО или другият, който твърди, че на Северноатлантическия алианс „отдавна му е изпята песента“.
В историята винаги е било така, че американските президенти са печелили от срещите си със стопаните на Кремъл, ако са имали стабилната подкрепа на съюзниците. Ако Тръмп използва срещата на НАТО, за да координира своето послание към Москва, той ще умножи силата си, говорейки от името на десетки свободни държави, а не от името на самотна Америка. Необходимостта от среща Тръмп-Путин е назряла отдавна. Проблемите, натрупали се в отношенията между двете държави, изискват среща на четири очи, защото Путин собственоръчно е кастрирал собственото си правителство, отнемайки му всякаква способност да приема каквито и да било решения.
Екипът на Тръмп по въпросите за НАТО, който се води от министъра на отбраната Джим Матис, е настроен за успешна среща единствено ако президентът е готов да приеме усилията на съюзниците. Макар харчовете за отбрана да започнаха да растат още при Барак Обама, само по времето на Тръмп съвкупният военен бюджет на страните-членки от НАТО е нараснал с 14,4 милиарда долара. Всички 28 държави от НАТО, с изключение на една, са увеличили своите бюджети. 26 от тях изпращат военни за участие в мисиите на НАТО. 16 страни твърдо възнамеряват да повишат своите военни бюджети до 2% от БВП в съответствие с основополагащите изисквания на НАТО.
Вместо да им дава един зад тила, президентът трябва да се радва на техните успехи и всячески да се опитва да ускори двустранната работа, за да се навакса пропуснатото. Другите заслуги на НАТО включват два командни щаба – това ще повиши боеготовността на силите на алианса и ще ускори по-нататъшната подготовка. Тези стъпки са насочени към това да се пресекат още в корен всякакви териториални амбиции на Москва, и имат за цел да укрепят положението на Тръмп по време на срещата в Хелзинки.
Обаче всяко предимство ще бъде загубено, ако в речта си в Брюксел Тръмп повтори своето изказване от срещата на Г-8 през май: съюзниците са безполезни паразити, за Америка те са само излишен товар, а нашето уважение заслужават само автократите.
От караниците вътре в НАТО най-много ще спечели Путин, затова той разчита на това. Единственото, което не му стига за успех в Хелзинки, това са парите. И тук картите на Тръмп са също толкова силни, колкото бяха някога на Роналд Рейгън през 1982 г. – само трябва правилно да ги разиграе. Путин оцелява благодарение на система, която изисква световни цени на петрола да не са по-ниски от 60 долара за барел, държи хората с желязна ръка, а икономиката на страната – на клептократична верига. Русия не може да бъде реформирана, ако не бъде ограничена неговата власт, а самият той няма да се съгласи с това.
Народът, който той за кратко опияни с военните действия в Крим и Сирия, в момента най-много е загрижен за състоянието на руските болници и поликлиники – показват последните допитвания до общественото мнение. Но сега след четири години на скъпоструващи военни операции, на фона на санкции и близък до нулата растеж, правителството на Путин е банкрутирало. Той е похарчил половината от средствата, натрупани от Русия в годините на петролния бум, който съвпадна с първите му два президентски мандата, започвайки от 2000 г. Жизненият минимум за мнозинството от руснаците е нараснал с 15 и повече процента и миналата седмица на Думата й се наложи да вдигне ДДС и пенсионната възраст, за да осигури на държавата приток от пари.
Затова на Путин САЩ са му по-необходими, отколкото е той на Запада. Той се нуждае от глътка въздух от санкциите. Той се нуждае от преки инвестиции и търговия. Той се нуждае от нов договор СНВ, тъй като старият изтича през 2021 г., а някак си не му се иска да харчи за ново поколение ядрено оръжие. Той иска САЩ да се махнат от Сирия и тогава руските войски ще завземат източните богати на петрол провинции, които сега се намират под наша защита, и тогава петролните доходи ще изплатят войната. Той прекрасно знае, че ако икономическото положение на Русия не се подобри, той ще управлява „Горна Волта с ракети“, както веднъж нарече СССР Дийн Ачесън /държавен секретар на САЩ в администрацията на президента Хари Труман/, само че в 21 век.
Всичко това дава на Тръмп значително предимство преди срещата в Хелзинки, ако той разиграе американската карта така успешно, както я беше изиграл Рейгън.
Вместо да предава Крим, да прощава на Путин за намесата в нашите избори и да смекчава санкциите, Тръмп може – получавайки подкрепата на НАТО – да върне величието на американската дипломация, показвайки на Путин, че в името на нормалните отношения със САЩ на Русия ще й се наложи да се държи прилично. Ако събитията се развият по друг сценарий – НАТО е долу в прахта, а Путин отново на бял кон – Америка само ще отслабва, а Тръмп ще остане като глупак в грандиозното противопоставяне, което сам е започнал.
