2 516 лв. е осреднената най-ниска цена на лекарствата за химиотерапия, която касата е платила за лечението на пациент за 1 година. Толкова е била сумата в старозагорската многопрофилна болница. 19 774 г. пък е най-скъпата терапия на пациент по данни за Александровска болница – в София.
В списък на НЗОК за болничните онкоразходи следват болница „Сердика“ (с 16 273 лв. Годишно на пациент), „Надежда“ (14 535), СБАЛХЗ (14 318), „Св. Георги“ (12 219). Най-ниска, освен в Ст. Загора, е себестойността на химиотерапията в „Св. Мина“ (2629), „Йоан Павел“ (2786), УМБАЛ Русе (3382), отчитат от касата.
Данните бяха съобщени в здравната комисия в парламента. Правят се анилизи и какви, съответно защо има големи разликите в цените при терапиите на пациентите с една и съща диагноза.
Касата информира и за терапевтични схеми с много различаващи се по брой лекарства. Средно в страната на един пациент се падат 3,5 лекарства, като у нас се констатират вариации с от 2.28 до 6.75 брой лекарства, показват болничните проверки. (В случая обаче чистата статистика със сигурност може да оспорена от специалистите, заради професионалната необходимост от максимално индивидуализирано лечение при пациентите с ракови заболявания и не само при тях).
НЗОК планира строги нови мерки за осъвременяване и същевременно за икономии при разходването на онкопрепарати чрез налагане на нови стандарти. Например в България има медикаменти, които се използват за първа линия на лечение, а във Франция и Германия са за втора и трета.
Сред другите промени, които касата иска да предприеме, е инсталирането на смесителни системи в болниците за онковливания, които могат в значителна степен да оптимизират, съответно да поевтинят разходите за онкологични препарати в болниците чрез прилагане на нови системи за дозиране.
Липсата на такива системи, ползвани във все повече модерни държави, води до големи разхищения на онкопрепарати. Сега след отваряне на определен вид флакони и включване на конкретната необходима доза за конкретен пациент, отстатъкът се изхвърля.
Приложението на съвременните смесителни системи за вливания в онкологията обаче изисква национална политика, съответни задължителни правила за болниците и най-вече осигурени пари за специализираните здравни заведения за закупуване и внедряване на иначе изключително рационални и поевтиняващи терапиите автоматизирани и полуавтоматизирани дозиращи системи.
Изчисления на специалистите сочат, че разходите на лечебните заведения за закупуване и внедряване на напълно автоматизирани системи за дозиране и вливания биха скочили с около 1 млн. лв., срещу което остро реагира депутатът Лъчезар Иванов. Представителят на НЗОК в комисията Димитър Петров контрира вчера, че става дума не за автоматизирани, а за полуавтоматизирани модели, за които ще трябват далеч по-малко пари – около 150 000 лв.
Разходите по това перо са наистина сериозни, но надграждането, купуването на нови системи в онкологията за дозиране и вливания при сегашните много рестриктивни бюджети на болниците към момента изглежда, меко казано, нереалистично. Което, би трябвало отлично да знаят и експертите в здравната каса.
