Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да запази основните си лихви стабилни, въпреки войната в Близкия изток, която увеличава цените на енергията – ход, който беше предсказан от икономистите. Това решение беше взето след двудневна сесия на институцията, на която България участва за втори път като пълноправен член на еврозоната и за пръв път с глас – чрез управителя на Българската народна банка Димитър Радев.
Така за шесто последователно заседание от юни 2025 г. ЕЦБ запазва депозитната лихва на 2 процента, 2,15 процента за основните операции по рефинансиране и 2,40 процента за лихвата по пределното кредитно улеснение, при която банките кредитират средства от ЕЦБ за една нощ. Тези нива не са променяни от юни 2025. Франкфуртската банка понижи основните си лихви с общо два процентни пункта до юни 2025 г. от историческия максимум от 4 процента, достигнат през 2023 г. на фона на нарастваща инфлация.
Според ЕЦБ, конфликтът в Близкия изток създава значителна несигурност пред икономическия напредък, генерирайки рискове от повишена инфлация и забавяне на икономическия ръст. Оценява се, че конфликтът ще повлияе пряко на краткосрочната инфлация, причинявайки покачване на цените на енергията.
Управителният съвет отбеляза, че инфлацията остава близо до зададената цел, дългосрочните инфлационни очаквания са стабилни, а еврозоната демонстрира устойчивост през последните тримесечия.
Според актуализираните прогнози на експертите на ЕЦБ, средната инфлация се очаква да достигне 2,6 процента през 2026 г., 2 процента през 2027 г. и 2,1 процента през 2028 г., като прогнозата за 2026 г. е преразгледана нагоре заради увеличените цени на енергията.
Базовата инфлация, без да се отчитат цените на енергията и хранителните продукти, се предвижда да е 2,3 процента през 2026 г., 2,2 процента през 2027 г. и 2,1 процента през 2028 г., също над предходните оценки.
В същото време, прогнозата за икономическия растеж е коригирана надолу. ЕЦБ очаква, че брутният вътрешен продукт на еврозоната ще нарасне с 0,9 процента през 2026 г., с 1,3 процента през 2027 г. и с 1,4 процента през 2028 г., като по-слабият ръст е свързан с ефектите от конфликта върху суровините, реалните доходи и доверието.
Централната банка подчерта, че бъдещите решения ще се основават на новата информация и не се ангажира с конкретна политика относно лихвените проценти.
Анализът на различни сценарии от специалистите на ЕЦБ показва, че при продължителни проблеми с доставките на енергийни ресурси инфлацията може да надмине предварителните прогнози, а икономическият растеж да остане под очакваното.
ЕЦБ се сблъсква с внезапна промяна в парично-кредитната обстановка в резултат на конфликта в Иран, който доведе до ново покачване на цените на енергията и засили инфлационния натиск, отбеляза германският институт Цет Е Ве (ZEW) в анализ, предоставен на редакцията на БТА. Според експертите, конфликтът вече оказва краткосрочно влияние чрез покачването на цените на енергията, с риск от по-широка инфлация в икономиката.
Анализаторите от Цет Е Ве подчертават, че опитът от периода 2021 – 2022 г., когато ЕЦБ беше критикувана за бавна реакция на предходни шокове в предлагането, вероятно ще повлияе на настоящите решения на централната банка.
„Управителният съвет на ЕЦБ иска да избегне подобна грешка втори път“, се споменава в анализа. Въпреки че за момента не е предприето увеличаване на лихвите, се очаква, че ще се прояви готовност за бърза намеса с цел контролиране на инфлацията. В тази връзка, вероятността за до две увеличения на лихвените проценти преди лятото се оценява като висока, ако натискът на инфлацията остане активен, споделят от ЕЦБ.
Обявяването на днешното решение ще бъде последвано от редовна пресконференция на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, която ще започне след броени минути.
Рязкото покачване на цените на енергията, предизвикано от конфликта в Близкия изток, заставя пазарите да очакват нови увеличения на лихвените проценти от ЕЦБ и „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) през текущата година.
Инвеститорите вече очакват повече от две увеличения на лихвите в еврозоната през 2026 г. с по 0,25 процентни пункта, което е значителна промяна спрямо предишните прогнози. Въпреки това, изменение на лихвените нива на днешното заседание не е било планирано.
Пазарите се насочват към сигналите от централната банка относно влиянието на конфликта върху инфлацията и бъдещата парична политика.
„Подобни пазарни движения непосредствено преди решенията на централните банки са редки, но тазглобо живеем в необичайни времена“, коментира пред „Блумбърг“ Анджей Щепаняк, старши икономист за Европа в „Номура“ (Nomura).
Няколко седмици по-рано прогнозите бяха, че ЕЦБ ще запази лихвите стабилни през целия период, а „Банк ъв Ингланд“ може да предприеме понижение заради отслабеното трудово търсене.
Напрежението в Близкия изток обаче пренареди ситуацията. Цената на нефта сорт Брент надхвърли 118 долара за барел, което поставя под затруднение икономиките, зависими от вноса на енергия, включително тези в Европа и Великобритания.
На фона на събитията, европейските облигационни пазари отбелязаха спад, с рязко покачване на доходността на краткосрочните инструменти. Доходността на двегодишните облигации във Великобритания достигна 4,25 процента – най-високото ниво за последната година, а в Германия се покачи до 2,53 процента.
Според анализатори, текущото „ястребово преоценяване“ на пазарите означава, че дори минимални сигнали от страна на ЕЦБ могат да предизвикат значителни движения в краткосрочните лихви.
Несигурността относно продължителността на конфликта остава висока, което затруднява прогнозирането на паричната политика.
Снощи Управлението за федерален резерв на САЩ запази нивото на основния си лихвен процент без изменения, но посочи, че ситуацията в Близкия изток носи „висока несигурност“. Президентът на централната банка Джером Пауъл подчерта, че увеличаването на цените на петрола „дължащи се на конфликта (на САЩ и Израел – бел. ред) с Иран вероятно ще ускори инфлацията в краткосрочен план“.
По-рано днес Японската централна банка („Банк ъв Джапан“/Bank of Japan) също остави основните си лихви без промяна, но също така предупреди за растящи инфлационни рискове, породени от покачването на цените на петрола заради конфликта в Близкия изток.
Подобно решение днес взе и Централната банка на Швейцария, запазвайки основната си лихва на фона на събитията в Близкия изток и покачването на франка.
