На конференция в София, организирана от „Продължаваме промяната“, специалисти обсъдиха как можем отново да станем девет милиона в България, както и проблемите, свързани с майчинството. Темата на форума беше „Млади семейства и доходи“.
Доц. Калоян Цветков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ сподели, че през последните 25 години България е отбелязала значителен спад на населението – с около 1,5 милиона души, при средногодишна загуба от около 60 хиляди. Той акцентира, че в определени местности се наблюдава концентрирано младо население с висок естествен прираст. След 2010 година, смъртността в страната нараства и това е един от основните проблеми, добави Цветков. Според предоставените данни, раждаемостта в България е над средното ниво за ЕС и е нормална в глобален контекст. В Сливен, Ямбол, Пазарджик и Ловеч се наблюдава висок коефициент на фертилитет. Важно е и кога се ражда първото дете, което средно за България е на възраст около 28-29 години, коментира той. Проблемите с репродуктивността стават все по-сериозни – около 150 хиляди двойки се сблъскват с подобни трудности, като важна е и възрастовата структура на населението.
Разликата в смъртността между България и ЕС е над 5 промила, което представлява сериозен проблем и е свързано с условията на здравеопазване и живот, заяви Цветков. Най-висока смъртност се наблюдава в Северозападна и Северна Централна България, регионите на Сакар и Странджа, като общият тренд е негативен. Част от тези смъртни случаи са предотвратими, посочи експертът. Текущата ситуация не предвещава оптимизъм и съществува разминаване между демографската и икономическата ситуация.
Доц. Борис Казаков от Българската академия на науките отбеляза, че напоследък статистиката показва, че повече хора идват да живеят в България, отколкото напускат. Въпреки позитивния принос, не бива да забравяме, че значителна част от населението е възрастна – около една четвърт е над 60 години. Най-много деца се раждат от най-бедните майки и прогнозите сочат, че до 2040 година населението може да спадне до между 5 и 6 милиона.
Венко Сабрутев от ПП обобщи, че около 70% от територията на България до 2040 година ще бъде „демографска пустиня“.
Веселина Панайотова, от фондация „Мама има работа“, засегна проблемите на работещите майки. Проучване, проведено миналата година сред 335 жени в София, показва, че повечето от тях имат по едно дете и са на възраст над 31, с относително високи доходи. 43% от тях имат две деца. Резултатът е, че българските жени усещат необходимостта да работят, освен да бъдат майки. Най-голямото им желание е за гъвкаво работно време и обучителни курсове, коментира Панайотова.
Социалният министър Иванка Шалапатова подчерта, че е важно да се промени фокусът на политиката към човешкото благосъстояние. Тя посочи, че в България отсъства семейна политика, а от седем години няма стратегия за децата. За да постигнем демографско развитие, е необходимо овластяване на младите хора, допълни тя. Важно е социалната политика да е насочена към активно участие на възрастните хора в обществото и предлагаща нови технологии и по-добър живот. Тя допълни, че социалната политика не е координирана с образованието и здравеопазването.
Илиана Балабанова от гражданския сектор изтъкна, че домашното насилие е част от ежедневието ни и бърза политика в тази сфера не се наблюдава.
Цветомир Петров, председател на Столичния общински съвет, подчерта недостигът на яслени групи в София поради липса на медицински сестри. Средната възраст на работещите в яслите е около 60 години и младите специалисти не идват, уточни той. Тази ситуация доведе до закриване на 34 яслени групи, които са били трансформирани в детски градини. Според него, ако медицинските сестри се пенсионират, неприетите деца в ясли могат да достигнат 2230. Той уточни, че остарялата нормативна база допринася за проблема. Държавата не заплаща средствата за инвестиции в детските градини и ясли, а много имоти, предназначени за тези цели, не са предоставени, а биха могли да решат проблеми в различните части на София. „Демографската политика изисква адекватни решения и съвременен подход,“ добави Петров.
Освен финансовите средства, има и други важни аспекти, свързани с гъвкаво работно време и лятна грижа за децата, каза Асен Василев, председател на ПП. Той акцентира на значението на правилното разходване и разпределение на средствата. Василев изрази убеждение, че система, основана на солидарност, би била скъпа и нестабилна. Припомни, че като финансов министър не е увеличавал помощите за деца, но е вдигнал данъчните облекчения за млади родители.
