Днес, на 17 декември, книжарницата и галерия „НБУ в Центъра“ на Нов български университет (НБУ) ще представи първото изчерпателно проучване относно българските царски дворове от времето на Третото българско царство (1879-1946). Това е книгата „История на царския дворец в София. Факти, документи, контекст“, написана от Жанет Митева. Събитието ще се проведе в университетската книжарница в централната част на града, съобщиха от екипа на университета.
Водещ на събитието ще бъде главен асистент д-р Владимир Димитров, преподавател от департамент „Изкуства и дизайн“.
Жанет Митева има дългогодишен опит в изследването на историята на София. Книгата ѝ включва документирани факти, кратки литературни разсъждения и 430 разнообразни илюстрации, които имат за цел да запознаят читателя с комплексното развитие на мястото и да подчертаят важността на историческите корени в съвременността. Митева е завършила Техникума по керамика и стъкло в София със специалност „Декорация“ и след това истории в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализацция „Българска история“. От самото начало на своята кариера се е посветила на музейната работа. Допълнителни курсове по теория и практика в тази сфера разширяват интересите й и тя е била преподавател по „Музеология и пространство на експозиции“ в Националната художествена академия (НХА) и „История на изкуството с антиквариат“ в Нов български университет (НБУ). Автор е на различни изложби в музеите и каталози, включващи теми за сецесиона в София (1997), Апостола на свободата Васил Левски (2007, 2009, 2017) и художника Димитър Казаков – Керамична живопис (2008), а също и на статии за периодичния печат и доклади на научни конференции, свързани с историята на София. Сред книгите ѝ са: „Несебър – град с многопластова история“ (2002), „София – град на кръстопът“ (2006), „Пенчо Балкански по следите на Виенската му фотографска изложба от 1936“ (2010), „Портрети на известни българи в експозицията на Националната художествена галерия: Живопис и Скулптура от XX век“ (2014). Тя е участвала и в авторските колективи на публикации като „София – 120 години столица“ (1999) и „Памет за Апостола – паметници – скулптурни портрети“ (2009), заедно с монографични изследвания на „Българските художници в Мюнхен“ (2009) и специални сборници, посветени на юбилейни годишнини на творците Васил Стоилов (2004), Димитър Добрович (2016) и Цанко Лавренов (2018). /ПВ/
