Поклонението в чест на народната певица Верка Сидерова ще се проведе на 5 юли (събота) в храм „Св. Георги Победоносец“ в София (бул. „Патриарх Евтимий“ 90), от 15:00 часа, информират близките й. Тя почина на 2 юли в София след дълго и тежко заболяване.
Един от най-разпознаваемите ѝ цитати е: „Нищо друго не съм правила в живота си, а само съм пяла“.
Верка Сидерова Иванова е родена на 26 април 1926 г. в град Добрич. Още преди да започне училище, тя знае стотици северняшки мелодии, усвоени от майка си и баба си. Баща ѝ е руски произход и е бесарабски българин на име Исидор, известен в България като Сидер. Певицата подчертава, че от него е наследила своята любознателност, която я е водела в търсене на нови неща през целия ѝ живот. Майка ѝ умира, когато Верка е на 12 години, според данни от отдел „Справочна“ на БТА.
„Бабата ми винаги плачеше и пееше. Нямам наследство от тях, но най-ценното, което получих – това са песните“, споделя певицата. Завършва гимназия в родния си град в класическа паралелка, изучавайки латински и старогръцки при преподавателя Иван Кузманов. Верка Сидерова владее румънски, английски, френски и италиански.
През 1952 г. тя участва в Националния преглед на художествената самодейност в армията, където печели своята първа награда. Същата година изпълнява песента „Лале ли си, зюмбюл ли си“ на прослушване пред Филип Кутев и става част от Държавния ансамбъл за народни песни и танци, който днес носи името на Кутев. Верка остава в ансамбъла почти 30 години, обикаляйки много държави и представяйки България на международната сцена. Нейният репертоар е главно от добруджански песни, макар да е изпяла хиляди песни от различни региони. Всъщност, в нейния репертоар има над 200 песни, включително „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, росен, зелен росен“, „Ситно се ‘оро зави“, „Години, години“, „Стоян през гора вървеше“ и много други. Много от нейните записи са запазени в златните архиви на Българското национално радио и телевизия.
Фолклористката Мария Кутева отбелязва, че Верка Сидерова притежава нежен и гъвкав глас, с тънка музикалност и изключителна емоционалност, позволяващи ѝ всяка песен да бъде прецизна и художествено осмислена.
Относно „Лале ли си, зюмбюл ли си“ Верка казва: „Обичам всички свои песни, но тази ми е особено скъпа!”
Тази песен звучи по Българското национално радио от 1964 г.
Също така, тя отбелязва: „Моята моральна награда е, че „Лалето” се приема за най-красивата народна песен. Не е случайно, че Филип Кутев направи най-добрата си обработка на нея. Понякога, на шега, казвам на близките си: Когато сложите плоча на гроба ми, там да са изписани само две дати, едно лале, един зюмбюл и един гюл… хората ще разберат…”
Верка Сидерова е издала компактдиск с популярни добруджански народни песни от периода 1960 – 2000 г.
През 2006 г., в интервю по повод 80-годишнината си, тя казва: “Осемдесет години са наистина много! А аз все още се чувствам млада! Правилно е това, което баба ми винаги повтаряше: “Душата не старее, чедо!”. Радвам се, че хората не са ме забравили! Но и аз няма да ги оставя да ме забравят – изпяла съм толкова много песни! Смятат, че всеки човек е роден, за да изпълни някаква мисия. Явно моята е била да пея през целия си живот! Народната песен не само mi осигуряваше хляба. Чувствах се удовлетворена от това, което правя. Сега, на моите 80 години, съм щастлива с песните си. Великият наш певец Емил Димитров каза в един стих: “Само един живот не е достатъчен”. Наистина е вярно, не стига един живот, за да направиш всичко важно. Продължавам да пея всеки ден – най-много това, което не записах. Филип Кутев настояваше репертоарът на ансамбъла да пази своята уникалност. Затова много ценни образци, които помня от детството, така и не достигнаха до широка аудитория.”
Верка Сидерова обича разнообразна музика. Особенно харесва класическа музика, най-вече „Ероика“ на Бетовен и „Мечтание“ на Шуман. Каза, че се прекланя пред българската народна песен, която счита за философия на българския народ. „Музиката не може да бъде лоша“, добавя тя.
През своята дълга кариера Верка Сидерова е получила много награди за приноса си в българската народна музика. Носителка е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. През 2004 г. става лауреат на голямата награда „Нестинарка“ за цялостен принос на Международния фолклорен фестивал в Бургас. На 25 септември 2004 г. получава званието „Почетен гражданин на Добрич“. На 21 октомври 2011 г. президентът Георги Първанов й връчва орден „Стара планина“ втора степен за значителни заслуги в културата и изкуствата. На 28 февруари 2014 г. Верка получава Голямата награда „Борис Машалов“ за значим принос към българското фолклорно изкуство на Първите годишни фолклорни награди. На 28 април 2011 г. в Добрич, тя представя книгата си „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“, издадена за 85-годишнината ѝ. При представянето тя подчертава, че народната песен, дори и да я заровиш под бетон, ще се покълне, толкова е мощна.
/АЯ/
отдел „Справочна“
