Националният осигурителен институт (НОИ) изпълнява изключително важна обществена мисия, тъй като управлява близо 28 млрд. лв., което представлява 12,5% от прогнозирания Брутен вътрешен продукт (БВП), съгласно пролетната макроикономическа прогноза. Това подчерта Весела Караиванова – Начева, кандидат за управител на НОИ, по време на представянето на своите идеи за развитие на институцията пред Комисията по труда и социалната политика в парламента. В нейното изказване бяха очертани основните приоритети за ведомството в следващите години, с акцент върху подобряване на работните условия на служителите и увеличаване на електронните услуги за гражданите.
Чрез НОИ системата за социално осигуряване осигурява месечна защита на доходите на: 2 055 000 пенсионери, 60 000 безработни, 69 000 майки и осиновители, и 233 000 лица с временна неработоспособност, информира Караиванова. Годишно през активните и информационни системи на НОИ преминават 322 000 приложения за пенсии, 140 000 молби за парични обезщетения за безработица и 3 635 000 документа за изплащане на помощи по болнични, уточни тя в презентацията си пред депутатите.
Караиванова подчерта, че НОИ иска да бъде предпочитано място за работа и професионално развитие, а също така да осигурява висока удовлетвореност от предоставяните услуги. Тя акцентира на важността от системен подход в контролиращата дейност на института. Според нея, предизвикателство представлява ангажиментът на НОИ за въвеждане на еврото. Караиванова добави, че НОИ е готов да адаптира своите счетоводни и информационни системи, и от 1 юли 2025 г. всички разпореждания за нови пенсии ще включват и сума в евро по курс 1 евро = 1,95583 лв.
Съвместните усилия с отговорните институции за предотвратяване на злоупотреби при отпускане на инвалидни пенсии също бяха посочени като важен приоритет от Караиванова. Тя акцентира, че запазването на централната роля на Държавното обществено осигуряване (ДОО) е от съществено значение за стабилността на НОИ и дългосрочната устойчивост на системата, чрез реализация на решенията, заложени в Пътната карта за усъвършенстване на пенсионната система в България.
Приоритет за нея е и максималното използване на новите технологии за постигане на по-добро качество на обслужване, ефективност на процесите и други.
