Бившите съпрузи Петьо Петров, известен като Пепи Еврото и Любена Павлова, както и прокурорът Дилян Деянов са обвинени в различни престъпления по казуса с „Осемте джуджета“.
Деянов, който преди беше обвинител в Специализираната прокуратура, а сега е в ОП-Перник, е обвинен за длъжностно престъпление (282, ал. 2 от НК) за това, че е нарушил служебните си задължения, като с постановление от 18 януари 2020 г. върнал иззети като веществени доказателства златни монети, на лице, което не е трябвало да ги получи. Ако вината му се докаже, магистратът може да получи наказание от 1 до 8 години затвор, съобщават от прокуратурата.
По същото разследване са обвинение и бившите съпрузи Петьо Петров и Любена Павлова. Те ще отговарят за вещно укривателство (215, ал. 1 от НК) за това, че на 23 март 2020 г. „в съучастие и с цел да набавят за себе си имотна облага, укрили чужди движими вещи, златни монети, за които знаели, че са придобити от другиго чрез престъпление по чл. 282 от НК„. Ако вината им се докаже, двамата могат да бъдат осъдени на от 1 до 6 години затвор.
От прокуратурата съобщават още, че Петьо Петров е бил търсен на известните у нас адреси, но не е открит и заради това следовател е указал на МВР да го обяви за общодържавно издирване. Спрямо него е постановено задържане до 72 часа. Наблюдаващият прокурор е предприел действия за издаване на Европейска заповед за арест с цел международното му издирване, уточняват още от държавното обвинение.
Същевременно СГП е отменила постановлението на Софийската районна прокуратура от края на май, с което Петров беше обвинен за принуда и използване на специални средства за събиране на информация. Разследването срещу него започна след самосезиране от медиите за това, че от 2018 г. до 29 май 2023 г. различни лица са били принуждавани да направят нещо против волята си, като са били заплашвани, както и за това, че е използвано специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация.
Въпросното дело е било иззето от СГП, която е отменила като незаконосъобразно постановлението за привличането на Петров като обвиняем поради липсата на каквито и да е доказателства за извършено престъпление, без дори да има разпит на пострадал от принудата.
Накратко за случая „Осемте джуджета“
Фактите около казуса „Осемте джуджета“ бяха огласени в разследване на Антикорупционния фонд през лятото на 2020 г. В него бизнесменът Илия Златанов разказа, че потърсил за съдействие бившия следовател Петьо Петров, защото бил в конфликт със сина си Явор и искал да си върне активи, които той му присвоил. Вместо помощ обаче, Златанов твърди, че Петров със съдействието на представители на МВР, прокуратурата и охранителната фирма „Делта гард“ присвоили имуществото и бизнеса им в групата „Изамет“, за което бащата и синът спорели.
След като говорил с Петров, на 3 юли 2019 г. Златанов подал сигнал за изнудване в прокуратурата и веднага бил разпитан. На 19 юли с.г. шестима души били задържани и обвинени за организирана престъпна група за изнудване, присвояване, неизгодни сделки и пране на пари. Сред обвинените са синът му Явор, дъщеря му Пролетина и бившата му съпруга Юлия, а от техни трезори били иззети 565 000 евро и 35 кг злато на стойност над 4 милиона лева.
По думите на Илия Златанов, ден преди изземването, в офиса на препоръчани от Петров адвокати, е подписал запис на заповед за близо 3 млн. лева. Парите се дължали на Любена Павлова, тогава все още съпруга на Петьо Еврото. На основание на записа на заповед били запорирани и останалите му активи – фирмени дялове, недвижими имоти, автомобили и банкови сметки. По документи иззетото злато за над 4 млн. лева било върнато на Златанов, но той твърди, че е изчезнало в багажника на колата на Любена Павлова на паркинга на Специализирана прокуратура.
След първите арести, година по-късно, през март 2020 г. Явор Златанов отново беше задържан. Тогава поискал спешно да го закарат на хемодиализа, но полицаите му заявили, че трябва да получат разрешение от прокурор Кирил Пейчинов от Специализираната прокуратура. Междувременно от адвоката си Георги Стефанов, Златанов разбрал, че трябва да занесе 350 000 евро на Петьо Петров.
На 20 март 2020 г. Явор Златанов бил откаран на хемодиализа в болница „Лозенец“, където бил държан часове след края на процедурата, а в коридора били охранители от ГДИН, адвокати и нотариус Весела Ивчева. Там на Златанов дали да подпише документи за прехвърляне на дяловете на „Изамет“ на непознатия за него Кристиян Христов.
Какво установи ВКП след проверката на досъдебното производство за „Осемте джуджета“
След сигнала на Златанов в Специализираната прокуратура е било образувано дело като за наблюдаващ прокурор бил избран Дилян Деянов. Впоследствие екипът от разследващи се увеличил.
В началото на юли тази година беше огласен доклад на Инспектората на ВКП за извършена още през 2020 г. проверка на разследването по казуса „Осемте джуджета“. Ревизията установила множество нарушения и допуснати „груби закононарушения“, свързани основно с връщане на десетки килограми злато и милиони левове и евро като веществени доказателства.
След сигнала за изнудване, подаден от Илия Златанов пред лятото на 2019 г., са били извършени редица обиски. В трезори, сейфове и в дома на сина му Явор са били открити множество златни монети и пари. Явор Златанов твърдял, че монетите са от бабите му.
Наблюдаващият прокурор Дилян Деянов указал да се извърши експертиза на намереното злато, но следователят по случая заявил, че няма нужда от такова изследване, защото хем било скъпо, хем нямало общо с разследването. И не изпълнил разпореждането на прокурора, който на свой ред също не реагирал и оставил нещата така. Същевременно от доклада става ясно, че златото и парите не са били съхранявани в банка или трезор, както изисква законът, а в сградата на спецпрокуратурата като са били предадени на счетоводителка.
В началото на октомври 2019 г. Илия Златанов чрез адвоката си поискал прокуратурата да му върне златото, като представил ксерокопия на документи на български и немски език, с които твърди, че монетите са негови. Едва на 18 февруари 2020 г. Дилян Деянов се произнесъл по тази молба – уважил частично искането на Златанов, като изтъкнал, че вещите са били изследвани и не са предмет или средство на престъпление, като са отпаднали основанията за съхраняването им.
„Горното твърдение не отговаря на истината, тъй като монетите не били подлагани, нито на химическо, нито на нумизматично-оценъчно изследване, в резултат на отказаната с постановление от 16 септември 2019 г. експертиза, който факт е невъзможно, да не се знае, от наблюдаващия делото прокурор“, се казва в доклада на ИВКП.
Така на Златанов не било разрешено да получи намерените монети в дома на сина му и в една банка.
„Всички останали монети и предмети от жълт метал, описани и иззети от касета на трезор, ползван от Явор Златанов, прокурорът намерил, че следва да бъдат върнати на заявителя Илия Златанов, приемайки за напълно достоверни представените от адвоката, дори незаверени с подпис, ксерокопия на 16 фактури на немски и само 8 ксерокопия от преводите на половината от тях“, пише още в доклада.
И още:
„Постановлението за връщане на веществени доказателства – монети, на прокурор Деянов е логически противоречиво, напълно необосновано и поради това може да се характеризира, като произволно. Органът на досъдебното производство не е подложил на елементарен критичен анализ обстоятелствата, че в ксерокопията на представените му преводни документи, липсва минимална индивидуализация на монетите, въз основа на която може да се направи сравнение между връщаните веществени доказателства и описаните само в количества, закупени златни монети по отделните фактури. Това не е възможно да се установи и посредством изготвения при институционализираното посегателство – фотоалбум. Правомощието на прокурора в наказателния процес, да се разпорежда със спорни по своя характер имущества, е изключително голяма отговорност и подлага на риск авторитета на прокуратурата, като правоприлагащ орган“.
Проверяващият прокурор от ВКП посочва още в доклада си, че действията на колегата му от спецпрокуратурата са грубо нарушение на закона, които трябва да получат своето адекватно санкциониране.
На 6 юли по предложение на министъра на правосъдието Атанас Славов Висшият съдебен съвет обсъди случая „Осемте джуджета“ като тогава и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов представи въпросния доклад и отговаря на множество въпроси. Сарафов заяви, че е възложил проверка на целия казус на апелативната прокуратура в София и има голяма вероятност след приключването ѝ да бъдат образувани както дисциплинарни, така и наказателни дела (повече за доклада на ИВКП и за дебатите във ВСС виж тук).
*Текстът е публикуван в Lex.bg, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още новини от деня – четете тук
