Изминалата 2024 г. се оказа момент на възраждане на дълго зрели конфликти в Близкия изток.
След атаката на палестинската радикална групировка „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. срещу Израел и последвалата военна интервенция в ивицата Газа, конфликтите разшириха обхвата си и обхванаха региона от Ливан до Йемен, Сирия и Иран, отбелязва англоязичното издание „Чайна дейли“.
През последната година редица събития засилиха нестабилността в региона. Военен сблъсък между Иран и Израел почти доведе до избухването на регионална война.
Убийствата на Исмаил Хания и Хасан Насралла от Израел бяха сред най-категоричните събития, които повлияха на годината, наред с елиминирането на практически целия политически и военен екип на „Хамас“ и „Хизбула“. Израелските сили продължаваха удара си срещу цели в Ливан и Сирия, а режимът на Башар Асад в Сирия изненадващо рухна, след като опозиционните войски започнаха интензивно настъпление, допълва изданието.
Израел и „Хамас“
Войната между Израел и „Хамас“ през 2024 г. се характеризираше с ликвидирането на множество лидери в палестинската организация. В началото на януари при въздушен удар над южните предградия на Бейрут беше убит Салех ал Арури, вторият по ранг в политическия сектор на групировката и основател на нейното военно крило – Бригадите „Изедин ал Касам“, припомня „Франс 24“.
На 13 юли израелски въздушен удар в Хан Юнис, Газа, доведе до смъртта на Мохамед Дейф, лидер на военното крило на „Хамас“ и ключова фигура зад атаките от 7 октомври 2023 г. Дейф успя да оцелее при седем опити за атентат от Израел през последните три десетилетия, отбелязва Ройтерс.
На 31 юли исламисткият лидер Исмаил Хания също загина при експлозия в Техеран, едва часове след участие в церемония по назначение на новия ирански президент. Израел потвърди отговорността си за неговата смърт в края на месеца, след предупреждение към йеменските хути, казвайки, че ще се отнася към тях както с Хания, Синуар и Насралла в Техеран, Газа и Ливан.
След смъртта на Хания, Яхия Синуар, считан за организатор на атаките от 7 декември, беше посочен като негов наследник. Той също загина при израелска операция на 16 октомври в Рафах.
Извън лидерите на „Хамас“, израелските военни действия в Газа причиниха смъртта на над 45 000 души, сочат данни от местното здравно министерство. Поради атаките и глада, налягал населението на този район, южноафриканското правителство заведе иск в Международния наказателен съд, обвинявайки Израел в геноцид срещу палестинците.
Независимо от международния натиск към Израел, в т.ч. и от негови съюзници, и от приетата резолюция на ООН за прекратяване на огъня, израелският премиер Бенямин Нетаняху остана на твърдата позиция, че войната ще продължи до „пълното унищожение на „Хамас“ и освобождаването на всичките пленници“.
Накрая, в последните дни Нетаняху сподели пред Ройтерс, че е регистриран определен напредък в преговорите с палестинския елемент за освобождаването на хора, уловени по време на атаките от 7 октомври.
Израел и „Хизбула“
Конфликтът между Израел и ливанската групировка „Хизбула“, поддържана от Иран, ескалира ден след атаките от 7 октомври 2023 г., когато бойците на организацията започнаха да обстрелват Израел като символ на подкрепа за палестинците.
В края на юли, ден преди смъртта на Хания в Техеран, Фуад Шукр, смятан за ключова фигура на „Хизбула“ и отговорен за многобройни напади срещу Израел, загина при въздушен удар над южните предградия на Бейрут. В отговор „Хизбула“ на 25 август нападна Израел с хиляди ракети и дронове.
Напрежението нарасна в средата на септември, когато хиляди пейджъри и уоки-токита, използвани от „Хизбула“, бяха активирани почти едновременно, което доведе до смъртта на минимум 37 души, много от които деца, и стотици ранени. По време на разследването се появиха слухове за българска инвестиция в съответните устройства.
В края на септември израелските сили започнаха безпрецедентна сухопътна операция в южните предградия на Бейрут, след като властите в Израел обявиха, че ще изведат около 60 000 еврейски граждани от северната част на страната, избягали по време на сблъсъците с „Хизбула“.
Израел потвърди смъртта на вероятния наследник на убития лидер на „Хизбула“
На 28 септември при масиран въздушен удар над Бейрут беше убит Хасан Насралла, лидер на „Хизбула“, а после последваха и ликвидации на неговите вероятни наследници. Месец по-късно шиитската групировка избра Наим Касем, досегашния заместник-генерален секретар и главен говорител на движението, за нов лидер.
В края на ноември Израел и „Хизбула“ сключиха примирие. „Споразумението предвижда постоянно прекратяване на огнения конфликт“, заяви американският президент Джо Байдън, подчертавайки, че „това, което е останало от „Хизбула“ и други терористични организации, не може отново да представлява заплаха за сигурността на Израел“.
Израелските войски ще започнат да се изтеглят в течение на 60 дни, а ливанските служители поемат управлението над граничните райони, за да осигурят, че „Хизбула“ няма да възстанови своята структура в тези територии, поясни Байдън.
Иран
През 2024 г. Иран за пръв път стартира директни атаки срещу Израел. На 13 април, в отговор на израелска атака срещу иранското консулство в Дамаск, над 300 дрона и ракети полетяха към еврейската държава. При нападението в Дамаск загинаха седем членове на иранските Революционни гвардии, включително и командирът на тяхното военно крило в Сирия и Ливан. По-голямата част от иранските ракети бяха унищожени с помощта на САЩ и техните съюзници преди да достигнат целите си, след предписание от Техеран за предстоящата атака.
На 19 май, в инцидент с хеликоптер загинаха иранският президент Ебрахим Раиси, външният министър Хосейн Амир Абдолахиан и шестима други пътници, напомня „Франс 24“.
На президентските избори на 28 юни участваха шест кандидата, от които победител стана считаният за умерен Масуд Пезешкиан. В първото си изказване след победата, той обяви намерението си да „създаде приятелски отношения с всички“, според Франс прес. Пезешкиан, наричан от иранците „доктора“, увери за лоялността си към Ислямската република, но подчерта необходимостта от „конструктивни отношения“ с Вашингтон и страните от Европа, за да „изведе Иран от изолацията“.
Сирия
След бързо настъпление на бунтовническите сили в Сирия, на 8 декември беше свален дългогодишният президент Башар Асад, който управляваше от 17 юли 2000 г. до 8 декември 2024 г. Бунтовниците безпрепятствено завзеха големи градове като Алепо, Хомс и Хама, стигайки до Дамаск без да срещнат съпротива, според информация от Ройтерс.
ПОТВЪРДЕНО: Сваленият от власт сирийски президент Башар Асад е в Русия
Групировката „Хаят Тахрир аш Шам“ (ХТШ), включена в списъците на терористичните организации от САЩ и Запада, стана ключова в опозицията.
След десетилетия на гражданска война, Асад избяга в Русия след свалянето си от бунтовническите сили, което беше подкрепяно до известна степен от Турция и има корени в ислямисткия джихадистки радикализъм.
Режимът в Иран ограничи способността на страната за снабдяване на съюзниците си с оръжие, а също така рискува и военноморската база на Русия в Средиземно море.
Свалянето на Асад дава надежда милионите бежанци, принудени от войната, да се завърнат по домовете си, коментира Ройтерс.
След смяната на Асад, израелските сили извършиха множество удари по военни обекти на бившия режим, в които имало химически и други видове оръжия. Израел също така окупира буферната зона по границата със Сирия, особено върха Хермон, налагайки правила за безопасност, казващи, че ще останат там, докато не е осигурена сигурността на Израел.
Израелското завзимане на тази демилитаризирана зона, която е 400 кв. км територия, беше осъдено от международната общност, а Израел бива обвиняван, че нарушава условията на споразумението за мир от 1974 г. и вероятно се възползва от хаоса на ситуацията в Сирия след свалянето на Асад, за да анексира допълнителна територия, допълва АП.
Какво следва?
От октомври 2023 г. в Близкия изток стават все по-очевидни два основни блока – единият, воден от САЩ и Израел, и другият, представян от Иран и неговата т. нар. „Ос на съпротивата“, пише „Чайна дейли“. Новата ескалация на израелско-палестинския конфликт се проявява като основен катализатор на тази конфронтация, която води до широкомащабна нестабилност и насилие в региона.
Между другото, съществува и трети лагер, формиран от арабски държави като Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Те, макар да подкрепят палестинската инициатива, не желаят да се присъединят към „Оста на съпротивата“, а предпочитат да запазят неутралност. Този лагер представлява дипломация и стабилност, фокусирана към икономическо развитие. И въпреки предизвикателствата в региона, той играе важна роля за поддържането на мира и ръста на стабилността, заключава изданието.
Конфликтите в Близкия изток вероятно ще продължат и през 2025 г., с продължаващи затруднения и несигурност за региона. Неотдавна се създават надежди, че обхватът на конфликтите постепенно ще се възвърне, а зоните на стабилност ще се увеличат, изпълнявайки мечтата за мирен, стабилен и благоденстващ Близък изток, завършва „Чайна дейли“.
