Предстоящите инфлационни данни от САЩ и стартът на сезона за корпоративни отчети ще подадат първоначални индикации за въздействието на конфликта в Близкия изток върху икономиката и финансовите пазари, според анализи на водещи икономически институции.
Пазарите остават в значителна зависимост от хода на конфликта и колебанията в цените на петрола, като инвеститорите реагират на противоречиви сигнали относно евентуални деескалации. От началото на годината индексът S&P 500 в Ню Йорк е намалял с почти 6 процента в контекста на увеличаващи се геополитически рискове и неопределеност около изкуствения интелект и частния кредит.
Цената на американския суров петрол вече премина $110 за барел, като през седмицата за пръв път от 2022 г. надвиши $100. „Цената на петрола влияе на пазарите – очакванията за инфлация и облигационните пазари са тясно свързани с нея“, изтъкна Дъг Хубер от Wealth Enhancement Group, цитиран от ДПА.
Анализаторите от BNP Paribas прогнозират, че първоначалният ефект от поскъпването на петрола ще се отрази в цените на горивата. „Първият етап на прехвърляне на цените ще стане видим още през март“, добавят от банката. Икономисти на J.P. Morgan също сочат, че „енергийният шок вече дава отражение върху краткосрочните инфлационни очаквания и потребителското поведение“.
Според анкета на Ройтерс индексът на потребителските цени (CPI) в САЩ може да нарасне с 0,9 процента за март, а базовата инфлация да увеличи с 0,3 процента. „Основният въпрос е дали ще се наблюдават по-значими вторични ефекти върху цените“, коментира икономистът Фредерик Мишкин. Той добавя, че данните могат да се окажат „твърде рано, за да отразят пълния ефект“, но все пак дават начален ориентир.
От AJ Bell подчертават важността на базовата инфлация: „Ще се следи дали инфлационният натиск от енергийния сектор започва да се разпространява в по-голям мащаб в икономиката“. Анализатори от Morgan Stanley добавят, че „постоянно повишената базова инфлация би могла да ограничи възможностите на Федералния резерв за облекчаване на политиката през настоящата година“.
Очакванията за повишена инфлация вече променят и пазарните прогнози относно паричната политика. „Пазарът вече се фокусира върху инфлацията“, посочва Патрик Райън от Madison Investments, като предупреждава, че по-високи от очакваното данни могат да засилят натиска върху акциите. Според анализаторите на Goldman Sachs, „рисковият сценарий включва удължен период на високи лихви, ако инфлационният натиск продължи“.
В допълнение, протоколите от последното заседание на Федералния резерв ще бъдат внимателно анализирани за сигнали относно бъдеща политика. Данните на LSEG показват, че пазарите почти изключват вероятността за понижение на лихвите в близките месеци. От BlackRock посочват, че „централните банки ще действат предпазливо, докато не получат по-сигурни доказателства за устойчиво намаляване на инфлацията“.
Със старта на сезона за корпоративните отчети, първите компании, които ще представят своята финансова информация, са Delta Air Lines и Constellation Brands. Според данни на LSEG, печалбите на компаниите от S&P 500 се очаква да нараснат с 14,4 процента на годишна база през първото тримесечие.
Стратезите от Deutsche Bank отбелязват, че „сезонът на отчетите ще покаже, че растежът на печалбите остава стабилен“, но предупреждават, че ефектите от покачващите се цени на енергията тепърва ще се проявяват. Анализаторите от UBS също подчертават, че „компаниите вероятно ще започнат да отразяват по-високите разходи за енергия в своите маржове през следващите тримесечия“.
Анализаторите на OANDA описват изминалата седмица като „емоционална въртележка“, където първоначалният оптимизъм за дипломатическо решение бързо отстъпи пред нови страхове от ескалация. „Суровият петрол остава основен индикатор за пазарната нагласа“, добавят от компанията.
Икономистът Филип Шоу от Investec изразява подобно мнение: „Конфликтът остава водещ фактор за пазарите, с настроения, които се колебаят между надежди за бързо разрешение и рискове от продължаваща ескалация“. Анализаторите от Citi допълват, че „пазарите подценяват риска от продължителен геополитически натиск върху енергийните доставки“.
Според Raiffeisen Research, затварянето на Ормузкия проток може да доведе до „постоянно високи цени на петрола и растяща инфлация“, което би повлияло негативно на корпоративните печалби и би могло да отключи мечи пазар. От HSBC също предупреждават, че „продължителен енергиен шок може да забави глобалния растеж повече от очакваното“.
От Commerzbank наблягат на факта, че „цената на петрола е основен индикатор за инфлацията и икономическите перспективи“, като предвиждат инфлацията в САЩ да достигне около 3,3 процента на годишна база през март. Германската Helaba квалифицира предстоящите инфлационни данни като „ключ за ранните видими последици от войната“, а експертът Майкъл Хюсън акцентира, че „повишените разходи за енергия вече започват да се відразяват в цените“.
В същото време анализатори от Landesbank Baden-Württemberg предупреждават, че „ефектите върху корпоративните печалби ще станат ясни едва през следващите седмици с публикуването на отчетите“. Изследователите от Nomura добавят, че „пазарите преминават в период на повишена волатилност, в който макроданните и корпоративните резултати ще имат по-силно влияние от обикновено“.
Европа, Близкият изток, Африка
Ще бъдат публикувани индустриални отчети от еврозоната, които се фокусират върху период от февруари – преди началото на конфликта в Близкия изток, което може да ограничи актуалността им за текущата пазарна среда.
Очакват се данни за поръчките в германската индустрия в сряда, последвани от статистика за производството и износа в четвъртък, което ще предостави информация за състоянието на индустрията в най-голямата европейска икономика. Това се случва на фона на увеличаващ се поток от стимули в отбранителния сектор. Анализаторите на Deutsche Bank отбелязват, че тези индикатори ще изложат основната картинка на икономиката преди новия геополитически шок.
По същото време ще бъдат публикувани данни за износа на Франция, производството в Испания и статистика за фабричната активност в Италия в края на седмицата.
Изказванията на представители на централните банки от еврозоната и на Bank of England ще бъдат ограничени, тъй като седмицата е съкратена поради великденските празници.
Също така ще се очакват инфлационни данни от различни икономики, които ще сигнализират за влиянието на енергийния недостиг в Персийския залив върху потребителските цени. Данните от еврозоната от предходната седмица показаха най-забележимо ускорение на инфлацията от 2022 г. насам. Според анализаторите от HSBC, Европа остава особено податлива на енергийни шокове, което увеличава риска от продължителен инфлационен натиск.
Очаква се Швеция да обяви инфлационни данни във вторник, а Норвегия – в петък, като и в двете държави вероятно ще бъде регистриране на ускорение на ценовия растеж. В Унгария се очаква значително увеличаване на инфлацията над 2 процента в сряда, в навечерието на парламентарните избори, които предизвикват повишен интерес от страната на пазарите.
В Египет е предвидено ново увеличение на инфлацията в четвъртък, след рязкото повишение на цените на енергията и обезценяването на местната валута, след като през февруари инфлацията беше 13,4 процента. Анализаторите от Citi предупреждават, че това подчертава уязвимостта на развиващите се икономики спрямо външни ценови шокове.
Също така ще бъдат взети решения за паричната политика. Очаква се централната банка на Румъния да запази основния си лихвен процент на 6,5 процента. В Кения също се прогнозира запазване на лихвата след серия понижения с общо 425 базисни пункта от август 2024 г. насам. Полша вероятно ще задържи разходите за кредити без промяна, преминавайки в режим на изчакване след последното понижение, а централната банка на Сърбия вероятно също ще запази текущата си политика. Според Raiffeisen Research, централните банки в региона ще действат внимателно, докато оценяват ефектите от конфликта върху инфлацията и растежа.
Северна Америка
В САЩ се очаква рязкото покачване на цените на бензина да се отрази в предстоящите инфлационни данни. Икономистите предвиждат месечно повишение от около 1 процент на индекса на потребителските цени за март, което ще е най-силният ръст от 2022 г. насам, след като конфликтът в Иран доведе до значителни поскъпвания на горивата.
В същото време базовият индекс на потребителските цени, който изключва храните и енергията, вероятно ще се увеличи с около 0,3 процента на месечна база, според предвижданията от проучване на Bloomberg преди публикуването на официалните данни.
Ден по-рано ще бъдат оповестени данни за базовия индекс на личните потребителски разходи (PCE) – предпочитаният от Федералния резерв показател за инфлацията. Очаква се да покаже ръст от 0,4 процента за трети пореден месец през февруари, което според икономистите на J.P. Morgan би означавало, че инфлационният натиск вече е устойчив преди енергийния шок.
В комбинация с stabilizirajućim трудовия пазар, това развитие подкрепя очакванията, че ФРС може да се сблъска с предизвикателства при намаление на лихвените проценти през текущата година. Анализаторите от Goldman Sachs предупреждават за риск от удължен период на високи лихви.
Протоколите от мартовската сесия на централната банка ще бъдат внимателно наблюдавани за сигнали относно оценката на инфлационните рискове и икономическите последствия от конфликта. Според BlackRock, ФРС ще запази предпазлив подход, докато не се появят убедителни доказателства за дълготрайно намаляване на инфлацията.
Допълнителни данни за личните доходи и разходи, както и за активността в сектора на услугите, ще дадат допълнителна представа за състоянието на икономиката. Очаква се индексът на потребителското доверие на Мичиганския университет също да отрази първоначалните реакции на домакинствата към повишенията на цените на енергията.
В Канада данните за пазара на труда ще предоставят информация за въздействието на енергийния шок върху заетостта, като се предполага, че безработицата ще се увеличи до 6,8 процента.
Азия
В Азия ще текат три решения за лихвените проценти, при които вниманието ще бъде на фокус върху това как централните банки оценяват влиянието на конфликта върху инфлацията и растежа.
Резервната банка на Нова Зеландия вероятно ще задържи основния си лихвен процент на равнище от 2,25 процента за второ поредно заседание. Пазарите изразяват очаквания за бъдещо повишение, но икономистите предвиждат по-дълъг период на изчакване.
Същия ден се очаква Резервната банка на Индия да запази лихвата без промяна, а в края на седмицата Bank of Korea вероятно също ще поддържа текущата си политика. Анализаторите от Nomura посочват, че регионът се изправя пред двойно предизвикателство – растящ инфлационен натиск и рискове за икономическия растеж.
Като ключови макроданни ще излязат инфлационните индикатори за Филипините, Тайланд и Тайван, както и данни от Китай. Очаква се те да отразят влиянието на повишените цени на енергията. Потребителската инфлация в Китай може да ускори, докато дефлационният натиск при производствените цени вероятно ще отслабне.
Япония ще оповести данни за доходите, като вниманието ще бъде насочено към реалните доходи след първоначалния ръст, отбелязан през януари. В Сингапур ще бъдат публикувани данни за продажбите на дребно, а в Нова Зеландия – индикатори за производствени активности.
Латинска Америка
В Латинска Америка централните банки и инфлационните данни ще заемат централно място, предоставяйки информация за степента на ценовия натиск в региона.
Очаква се инфлацията в Бразилия, Чили, Колумбия и Мексико да се ускори. Анализите на Bloomberg предвиждат засилен инфлационен натиск във основните икономики на региона.
В Колумбия ще бъде публикуван протоколът от последната сесия на централната банка, където лихвеният процент е увеличен до 11,25% след разнопосочно решение на управителния съвет. Анализаторите очакват достигане на крайна лихва от около 12 на сто, с перспектива за липса на облекчаване на политиката в близко бъдеще.
В Мексико протоколите от последното заседание също ще бъдат внимателно изучавани след понижението на лихвата, последвано от корекция на инфлационните прогнози нагоре.
В Перу централната банка се бори с значителен инфлационен натиск, след като месечният ръст на потребителските разходи достигна рекордни нива. Въпреки това, институцията вероятно ще запази лихвите стабилни и ще изчака развитието на ситуацията.
Анализаторите споделят, че идната седмица ще бъде важна за оценка на това дали енергийният шок започва да цифрирани в реалната икономика. „Конфликтът в Близкия изток остава ключов фактор за пазарите“, предупреждават от Commerzbank, подчертавайки, че инфлацията и паричната политика ще зависят съществено от развитието на ситуацията.
