На среща в Париж, европейските партньори на Украйна се united в решението да не се отменят наложените на Русия санкции. Франция и Великобритания проявиха готовност да изпратят свои сили в Украйна като форма на „гаранция за сигурност“, информира АФП.
В тази връзка, френско-британска делегация ще отпътува „в следващите дни за Украйна“, обяви президентът на Франция, Еманюел Макрон. Париж и Лондон вече водят инициативата за подкрепа на страната, атакувана от Русия преди малко над три години.
Тази мисия също така ще се заеме с определяне на „формата на украинските въоръжени сили“, които остават основната „гаранция за сигурност“ на Киев, добави Макрон след заседанието, в което участваха около 30 нации.
Относно икономическите въпроси, страните, подкрепящи Украйна, „единодушно решиха“, че санкциите срещу Москва не бива да бъдат отменени, дори и Вашингтон да обмисля подобна възможност, увери френският президент.
„Има консенсус, че в момента не е уместно да се отменят санкциите“, заяви категорично британският премиер Киър Стармър. „Противно на това, обсъдихме как можем да усилим санкциите“, добави той, изразявайки задоволство, че Европа се „мобилизира“ за мира в Украйна „в невиждан мащаб от десетилетия“.
„Ние ще сме готови да приложим мирно споразумение, когато оформянето му бъде ясно, и ще работим съвместно, за да осигурим защита на Украйна, така че да може да се отбранява и да възпира (нападения) в бъдеще“, заяви Стармър на пресконференция в Париж след срещата с украинския президент Володимир Зеленски и други лидери от т.нар. коалиция на желаещите. Те се събраха във френската столица, за да обсъдят как да укрепят позицията на Киев пред предстоящите преговори и каква роля може да играе коалицията, ако бъде постигнато споразумение за мир с Русия, отбелязва Ройтерс.
„Би било огромна грешка санкциите да бъдат отменени“, добави германският канцлер Олаф Шолц. „Това няма никаква логика, докато реалният мир не бъде възстановен, а за съжаление сме далеч от това.“
Въпреки че Русия води разговори с Вашингтон, който иска прекратяване на огъня в Украйна, участниците в срещата в Париж демонстрираха значително недоверие, посочва АФП. Както подчерта украинският президент Володимир Зеленски, Русия не желае „никакъв вид мир“, а търси начин да задържи окупирани територии.
„Украйна прояви смелост, приемайки безусловно примирие, но от Москва няма нито отговор, нито истински преговори, а само нови условия и увеличение на ударите“ срещу Украйна, обобщи Макрон, критикувайки тактиката на Кремъл: „Да се правят на готови за преговори, за да дезавуират и деморализират противника, в същото време усилвайки атаките“, каза той.
На натиск от САЩ, Киев се съгласи на 11 март на 30-дневно прекратяване на бойните действия. Във вторник, след преговори с посредничеството на Вашингтон в Саудитска Арабия, беше обявено споразумение за частично спиране на огъня в Черно море и мораториум върху атаките срещу енергийни инсталации. Москва също така настояваше за премахване на ограниченията върху износа на руски селскостопански стоки – предложение, подкрепяно от Белия дом.
Целта на срещата в Париж беше да се потвърди позицията на Украйна и нейните съюзници, докато Русия и САЩ водят преговори, както и „да се уточнят“ „гаранциите за сигурност“ за Украйна при евентуален мир.
Въпреки пълното единодушие относно санкциите, европейските партньори на Украйна не успяха да се споразумеят относно предложението за разполагане на международни въоръжени сили в страната, които да осигурят прилагането на евентуално мирно споразумение, и само няколко от тях изразиха желание да участват, предаде АП.
Френско-британското предложение за изпращане на европейски контингенти в Украйна „не получи пълна подкрепа“, призна френският президент, но се ангажира, че в случай на мир, ще бъдат „утвърдени сили за защита на сигурността“ от няколко европейски нации, като това няма да отслаби източния фланг на НАТО.
Според Макрон, тези войски „няма да действат като мироопазващи сили, няма да се разполагат на фронтовата линия или да заменят украинските части“. Те ще бъдат разположени на „стратегически места“, договорени предварително с Украйна, а целта им ще бъде да имат „възпиращо действие“, уточни той.
Говорителят на руското Министерство на външните работи Мария Захарова обвини Франция и Великобритания, че подготвят планове за „военна намеса в Украйна“ под предлога на мироопазваща мисия. Тя предупреди, че такава намеса би могла да доведе до пряк военен конфликт между Русия и НАТО, предаде ТАСС.
Срещата на „коалицията на желаещите“, както я нарече Еманюел Макрон, продължи повече от три часа в Елисейския дворец.
Сред участниците бяха лидерите на ЕС и/или НАТО, включително италианския премиер Джорджа Мелони, полския министър-председател Доналд Туск, българския премиер Росен Желязков, а също и вицепрезидентът на Турция Джевдет Йълмаз.
Форумът се проведе след поредица от политически и военни срещи, организирани от средата на февруари от Париж и Лондон, на фона на преговори, водени от администрацията на Тръмп между Киев и Москва.
Европейските лидери потвърдиха своята дългосрочна подкрепа за Украйна, но не записаха значителен напредък относно възможността за предоставяне на сигурност, ако бъде подписано мирно споразумение с Русия, отбелязва Ройтерс.
Третият събрание на „коалицията на желаещите“ показва нарастващото безпокойство сред европейците, че САЩ вече не представляват опора за Украйна в продължаващата тригодишна война с Русия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който встъпи в длъжност на 20 януари, изрази желание да постигне бърз край на конфликта. Но многобройните двустранни преговори между САЩ и страните в конфликта все още не са довели до съществени промени в бойните действия, добавя агенцията.
