Нидерландската организация за защита на правата в дигиталната сфера „Битове за свобода“ (Bits of Freedom) изисква да се улесни избора на версия на Инстаграм и Фейсбук, която да не включва неясни, персонализирани алгоритми. Тази стъпка е част от съдебен иск срещу компанията „Мета“, майка на двете платформи.
Създадена през 2000 година, „Битове за свобода“ се специализира в защитата на цифровите права. Мисията на организацията подчертава, че за съществуването на свобода и равенство е необходима здрава демократична правова система, а технологиите трябва да служат на хората, стремящи се към тези ценности.
Съдебният процес, който „Битове за свобода“ е започнала срещу „Мета“, е свързан с предстоящите парламентарни избори в Нидерландия на 29 октомври. „С приближаването на изборите е наложително гражданите да имат контрол над своя информационен поток“, обяснява директорката на организацията Евелин Остин пред телевизия Ен О Ес. Те твърдят, че това е необходимо според европейското законодателство за цифровите услуги.
Организацията вече е подала оплакване до Европейската комисия, но тъй като действието по закона не е предприето, те решават да заведат съдебно дело.
„Не смятаме, че нарушаваме Закона за цифровите услуги“, твърди „Мета“ в писмен отговор. „Извършихме значителни корекции в системите си, за да спазим задълженията си и продължаваме да водим разговори с Европейската комисия по този проблем.“
Съдът ще разгледа делото на 22 септември, малко повече от месец преди парламентарните избори.
Избор в мрежите, избори в живота
От 2022 година потребителите се нуждаят от способност да избират дали желаят персонализиран фийд, съгласно Закона за цифровите услуги, който регулира големите интернет платформи.
Въпреки че платформите на „Мета“ Инстаграм и Фейсбук предлагат такава опция, „Битове за свобода“ смятат, че тя не е достатъчна. „Можете да изберете фийд с последователи, но трябва да го правите всеки път и не можете да го запазите като стандартен“, обяснява Евелин Остин. Според тях, това противоречи на закона, който изисква да имате възможност да зададете „предпочитана опция“.
В репортаж се показват млади хора, които отговарят „Не, не знам, даже не съм чувал“, когато ги питат дали ежедневно променят настройките в социалните мрежи, за да избегнат персонализирания фийд.
Освен това, неперсонализираният фийд е скрит: въпреки че е лесно да се кликне върху него, потребителите трябва да знаят, че изобщо съществува. Например, в Инстаграм, потребителите могат да го намерят, като кликнат върху логото на платформата, но няма представа, че тази възможност е налична, информира телевизионният репортаж.
Директорката на „Битове за свобода“ подчертава, че е изключително важно хората да могат сами да решават дали искат фийд без алгоритми. „Това дали хората искат да имат такава опция, не зависи от „Мета“ или от нас, а от самите потребители.“ Тя вижда сериозни опасности в използването на алгоритми от големите технологични компании. „През последните години наблюдавахме конфликти, които бяха засилени от алгоритмите на „Мета.“
Неизпитана територия
Начинът, по който действат алгоритмите на големите технологични компании и как влияят на потребителите остава до голяма степен неразследвана зона, казва професор Клаес де Врезе от Амстердамския университет, където проучва ефектите от политическата комуникация в интернет.
„Не знаем какви са точните последствия, тъй като нямаме много възможности за изследване“, допълва той. Изследователи като него рядко имат достъп до платформите на технологичните гиганти.
Има предположения, че изборите могат да бъдат косвено повлияни. Но както той споделя, „промяната на избора на някого рядко настъпва бързо заради нещо, което става вирусно“.
„Обаче, тема, която набира популярност, може да окаже влияние и партиите, които се фокусират върху нея, да се възползват от това“, обяснява професорът. Така, определени партии могат да се възползват от популярността на видеа, свързани с миграцията или жилищния пазар, които са актуални теми за нидерландците.
Важността на социалните мрежи за партиите
Овладяването на популярността в Инстаграм и Фейсбук скоро ще бъде от съществено значение за политическите партии, тъй като „Мета“ забранява политическите реклами. От началото на октомври вече няма да е разрешено публикуването на реклама за предизборни кампании или с политическо съдържание. Според тях, няма как да приложат новите европейски правила за политически реклами, тъй като те са „неосъществими“.
Тези наредби целят да защитят потребителите от дезинформация и манипулация в политическите реклами. Също така, трябва да бъде ясно кой плаща за всяка реклама. Технологичните компании обаче дават сериозно критично становище.
Законът за цифровите услуги, на който се позовава „Мета“, не отговаря на намеренията на технологичните компании. Американското правителство също е критично настроено към закона и дори заплашва със санкции срещу представители на държави членки на ЕС, отговорни за неговото прилагане, завършва репортажът на телевизия Ен О Ес.
