Националната информационна кампания, свързана с въвеждането на еврото в България, стартира в началото на септември в Бургас и през последната седмица обхвана още 24 общини в страната.
Специалисти и представители на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП) информираха гражданите за важните етапи и срокове за приемането на еврото, правилата относно двойното обозначаване на цените, данъчните и осигурителните декларации, банковите сметки и лихвите, както и за правата и защитата на потребителите.
На 13 октомври се проведоха информационни срещи, част от кампанията за въвеждане на еврото в Ботевград, Завет, Септември, Ардино и Пордим.
На срещата в Ботевград Игнат Арсенов, главен директор на КЗП, подчерта, че правата на потребителите са защитени както от българското, така и от европейското законодателство. Той акцентира на важността на активността на гражданите, която е от съществено значение за успешното приемане на новата валута. „КЗП разполага с реални правомощия, но не може да наблюдава всичко. Затова е важно гражданите да подават сигнали за нарушения, така можем да осигурим прозрачност в процеса“, добави той.
На 14 октомври се проведоха срещи за информираност относно еврото в Каспичан, Ружинци, Симеоновград, Сухиндол и Банско.
Главният инспектор Васил Донев от териториалния офис на КЗП в Хасково обясни, че до края на 2026 г. търговците трябва да променят капитала си в евро. Той предвиди, че януари 2026 г. ще бъде критичен период при прехода от лева към единната валута и предложи на гражданите да използват безкасови разплащания, които биха улеснили процеса. Донев предложи и хората да обединят своите банкови сметки в лева и евро, за да спестят от банкови такси след въвеждането на еврото.
На 15 октомври се проведоха срещи, свързани с информационната кампания за еврото в Копривщица, Бяла Слатина, Първомай, Гурково и Бобов дол.
На запитване по време на срещата в Първомай относно валутата за попълване на данъчни декларации към НАП, Божана Илиева, главен експерт в дирекция „Комуникации“ на НАП, поясни, че за предходни периоди сумите се посочват в лева, а задълженията се плащат в евро. Тя увери, че плащанията трябва да бъдат безпроблемни, тъй като в НАП плащанията могат да се правят само безкасово.
На 16 октомври бяха проведени информационни срещи в Шабла, Сунгурларе, Тутракан и Дряново.
„Законът за въвеждане на еврото в България съдържа конкретни правила. Уверявам ви, че преходът от лева към евро ще се осъществи плавно и по добре планиран начин“, заяви на срещата в Дряново Здравка Димитрова, главен инспектор в териториалния офис на КЗП в Габрово.
На 17 октомври бяха проведени срещи относно присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. в Белослав, Чипровци, Две могили, Батак и Стражица.
След 1 януари всички договори автоматично ще бъдат превалутирани в евро и клиентите не е необходимо да подписват нови споразумения, обясни Велимира Иванова, старши инспектор в КЗП – Варна, по време на срещата в Белослав. Тя посочи, че няма изискване коя валута да бъде показана първа на етикета – лев или евро, и подчерта, че след 1 януари търговците трябва задължително да връщат рестото в новата валута, освен в случаите на недостиг на налични левове.
През изминалата седмица Министерството на иновациите и растежа (МИР) организира втора отворена дискусия, посветена на еврото и присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 година. Темата на срещата, проведена на 15 октомври, беше „Еврозоната в контекста на икономическата трансформация“. Участваха представители на институции, бизнеса, търговски камари, международни финансови организации, академични среди и неправителствени организации.
Според вицепремиера и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, разговорите за ползите и предизвикателствата пред България от предстоящото членство в еврозоната не трябва да се ограничават само до 1 януари, а инициативите и дебатите трябва да продължат и занапред. Той изтъкна, че, за да отключи своя икономически потенциал, България се нуждае от политически и обществени консенсуси за постигане на новите цели, които да поставят икономическото развитие и индустрията в центъра на общественото обсъждане.
