Увеличаването на организираната престъпност значително промени политическата атмосфера в Чили преди предстоящите президентски избори през ноември, предоставяйки на крайната десница в страната уникална възможност да завземе властта, съобщава „Файненшъл таймс“.
Въпреки че Чили е известна като една от най-безопасните и заможни нации в Латинска Америка, през последните пет години е изправена пред значителен ръст на престъпността, провокиран от наркобанди от Венецуела и други региони, които се занимават с трафик на наркотици и хора, както и с изнудване. Местните медии все по-често отчитат случаи на отвлечения, насилие и убийства, с което броят на убитите в страната е удвоен от 2015 г. Сигурността е основен приоритет за чилийците, а последните проучвания показват, че този въпрос доминира пред всички останали тревоги.
Тази ситуация благоприятства Хосе Антонио Каст, който за трети път участва в президентската надпревара и изгражда имиджа си, критикувайки правителствените усилия за справяне с организираната престъпност и имиграцията, уточнява медията.
Артуро Скела, лидер на партията „Републиканци“, свързана с Каст, заяви в интервю: „Чилийците разбират, че другите кандидати нямат необходимата решимост да се справят с наркотрафика и престъпността. Именно в Хосе Антонио Каст я намират“. Каст обяви планове да черпи вдъхновение от президента на Салвадор Наиб Букеле и да изгради ограда по границата, за да предотврати нечистоплътната миграция.
Според проучване на социологическата агенция „Кадем“ от текущия месец, Каст вероятно ще получи 27% от гласовете, малко по-малко от кандидата на левицата Янет Хара с 29%. Въпреки това, редица десни кандидати общо събират около 25% и анализаторите смятат, че на втория тур Каст ще има по-голям шанс да привлекат тези избиратели, което значи, че той може да има значителни шансове да спечели изборите, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Въпреки това, както Каст, така и Хара имат политически наследства, които могат да отблъснат центристките гласоподаватели. Каст е потомък на германски имигранти и има девет деца, а също така защитава действията на чилийския диктатор от XX век Аугусто Пиночет. Хара е част от комунистическата партия, която е подкрепяла авторитарните режими в Куба и Северна Корея.
„Нито един поддръжник на Пиночет не е спечелил избори в Чили, както и никой комунист“, коментира Патрисио Навиа, професор в Нюйоркския университет.
Хара, която миналия месец спечели първичните избори за кандидат на управляващата коалиция „Единство за Чили“, увери Ройтерс, че ще се опита да спечели недоверчивите избиратели, като подчертае постиженията си по време на мандата на президента Габриел Борич, например прие популярни закони за пенсионерите и съкращаване на работната седмица. Въпреки това, Хара се изправя пред трудна задача заради ниската популярност на Борич.
„Смятам, че много от негативните нагласи към (Комунистическата партия) произтичат от Студената война и не са представителни за сегашната ситуация“, сподели Хара. „В Чили имаме дълбок ангажимент към демокрацията и зачитането на институционалните принципи“, добави тя.
Престъпленията, кражбите и обирите са основните проблеми, които тормозят чилийското общество, според проучване на Центъра за публични изследвания (CEP), цитирано от агенция „Пренса Латина“. Други спешни теми според анкетата включват наркотрафика и нарастващите пенсии.
Здравеопазването, образованието, корупцията, миграцията и бедността също са сред основните въпроси, а инфлацията, правата на човека, околната среда и обществен транспорт са най-малко загрижени.
Според статия, публикувана в чилийския вестник „Либеро“, Хорхе Харакемада, ръководител на Фондация „Хайме Гусман“, предупреждава, че последното национално проучване за гражданската сигурност показва увеличение на насилствените престъпления и също така, че тези престъпления вече не протичат само по периферията, а напреднали и достигнали сърцето на страната. „Организираната престъпност вече не функционира само на маргините, а е установена в централните райони“, казва Харакемада.
В съответствие с този анализ, адвокатът Пабло Уркисар публикува статия във в. „Терсера“, в която подчертава нарастващия брой на свързаните с отвличания и изнудвания престъпления през последното десетилетие и отчита тревожна промяна в условията в страната. „Тези видове престъпления имат особено тежко въздействие върху жертвите и маркират все по-структурирана транснационална престъпна мрежа“, подчертава той.
Уркисар добавя, че „с оглед на настоящата ситуация, съществуващите политики за борба с организираната престъпност и всичко, което произтича от това, са недостатъчни. Това създава у населението усещане за безпомощност, което парализира живота на чилийците и на множество честни мигранти и работници.“
Правителството на Борич посвети първата половина от мандата си на неуспешни опити да разшири социалната държава и да измени конституцията, допълва „Файненшъл таймс“. То увеличи разходите за сигурност, прие закони срещу организираната престъпност и заключи стотици членове на банди, включително венецуелската банда „Трен де Арагуа“. Но това закъсняло пренасочване към сигурността, което Борич в момента определя като свой „основен приоритет“, не успя да убеди избирателите, а рейтингът му рядко надминава 30%.
Официални представители сочат, че напливът на стотици хиляди мигранти от Венецуела, съвместно с намалелите усилия на държавата по време на карантината за COVID-19, е довело до разцвет на неформални градски райони с минимално полицейско присъствие, създавайки условия за уязвима група, която лесно може да бъде експлоатирана от организираната престъпност, особено в северната част на Чили.
Каст критикува правителството за недостатъчните действия. Той обещава да усилва правната защита на полицаите, използващи сила, и да опрости процедурата за депортиране на нелегално пребиваващи мигранти. От своя страна, Хара планира да възстанови контролирани от банди квартали „чрез инвестиции в инфраструктура, култура и постоянно държавно присъствие“ и планира реформа в банковите закони с цел улесняване на проследяването на прането на пари.
Каст все още е фаворит, но анализаторите сочат, че Хара, известна с харизматичните си маниери и произлизаща от работнически квартал, се е утвърдила като сериозен конкурент, обмислящ кампания, фокусирана върху здравеопазването, което, според проучванията, също е значителен проблем за обществото.
„Тя предлага силно послание срещу елитите, което в момента е привлекателно в много страни“, коментира Роберт Функ, преподавател по политически науки в Чилийския университет. „Всички десни кандидати изглеждат доста елитарно; повечето от тях носят немски фамилии“, добавя той.
А предстоящите президентски избори ще бъдат първите в Чили с задължително гласуване, което означава, че милионите нови избиратели правят трудно предсказуемо кой от кандидатите в крайна сметка ще завладее доверието на гражданите, заключава „Файненшъл таймс“.
