Години наред България бави и протака модернизацията на армията си и макар да е член на НАТО, още разчита на старо съветско оръжие. Войната на Русия в Украйна изглежда променя картината. Очаква се до края на годината да бъдат сключени сделки за превъоръжаване за 5 млрд. лв. Какво купуваме?
Код „превъоръжаване“. България по спешност иска да купи въоръжение за военни кораби и ракети за брегова охрана. Публичната заявка за това дойде от премиера Николай Денков на фона на растящото напрежение в Черно море, предизвикано от действията на Русия след началото на войната ѝ в Украйна.
Но далеч не е само това. Българското правителство е напът да купи оборудване за армията за около 5 млрд. лв., като основните договори може да бъдат сключени още до края на годината.
Въпреки че страната е член на НАТО от повече от 19 години и има ангажименти към колективната отбрана, опитите за модернизация почти винаги се провалят и армията все още разчита на остарели оръжия от съветската епоха. Едва две са успешните големи сделки в последните години – за придобиване на общо 16 изтребители F-16 за над 5 млрд. лева, като доставката на първите 8 предстои, и покупката на две фрегати, които се изграждат в България от “Люрсен” и българския подизпълнител “Делфин” за 1 млрд. лв.
Руската инвазия в Украйна променя картината
След години отлагане и протакане, сега в различни фази са процедури за закупуване на бронирани машини за пехотата, радари за Военновъздушните и Военноморските сили, нови артилерийски системи със снаряди 155 мм калибър, които са по стандарт на НАТО, системи за противовъздушна отбрана, системи за пренос на данни и управление на огъня, дронове и др. Това изреди министърът на отбраната Тодор Тагарев в своята реч за откриване на учебната година във Военната академия в София.
“Това превъоръжаване, първо – трябва да стане бързо, второ – трябва да стане с програма”, каза пред Свободна Европа Христо Гаджев (ГЕРБ), председател на комисията по отбрана в парламента.
“Набързо няма да стане както трябва“, каза и депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Иво Мирчев. По думите му България трябва да се защити, „но това не трябва да става стихийно и за няколко месеца да се сключват договори за милиарди“.
Бързане обаче има. В момента в най-напреднала фаза са купуването на въоръжение за кораби и брегова охрана и за бойни машини за пехотата. Какво предстои?
Брегови ракетни батареи без конкурс
Макар в момента да няма пряка заплаха за българските пристанища, „на сила се отговаря със сила“, каза на 7 септември министър-председателят Николай Денков. И добави, че „затова сме започнали да купуваме ракети за бреговата охрана, за да не смее никой да доближава черноморските ни градове“.
По думите на премиера „руски политици многократно казаха, че след Украйна следват балтийски републики и Молдова. Крайно време е българските граждани да си отворят очите, че има един агресор, който иска да си върне имперското влияние“.
Купуването на брегови ракетни батареи, за които говори премиерът Денков, се очаква да е на стойност около 50 млн. лв. Комплексите ще използват ракетите RBS-15 Mk3 на шведската компания “Сааб”. Тези ракети бяха купени за двата нови модулни патрулни кораба. Така ще има съвместимост на боеприпасите между корабите и бреговата артилерия.
Корабите бяха купени по времето на бившия военен министър Красимир Каракачанов без въоръжение, за да може инвестиционният разход да влезе в определената от парламента цена. Служебното правителство на Гълъб Донев одобри покупката на ракети и установки за корабите от шведската компания “Сааб”. За да не минават сделките през парламента, какъвто тогава нямаше, служебният оенен министър Димитър Стоянов реши закупуването на въоръжението да става на части.
По закон Народното събрание трябва да одобри всяка военна сделка за над 100 млн. лв., докато тези до 50 млн. лв. минават одобрение само от Министерския съвет.
Засега няма повече подробности за това какви установки ще се ползват за ракетите RBS-15 Mk3. Швеция има такива брегови установки на камиони „Скания“, в Хърватия се използват на „Татра“, а във Финландия – на военната платформа Сису.
„Страйкър“ за пехотата
България опитва да купи 150 бронирани машини за Сухопътни войски от години, за което имаше преговори и бяха организирани търгове. Те са необходими, за да се екипират две батальонни бойни групи, които са част от ангажиментите към НАТО. През 2021 г. Министерството на отбраната изпрати писма до фирмите, че прекратява процедурата тъй като „ценовите предложения на двете фирми, допуснати до втория етап, значително превишават рамката, утвърдена от НС“.
Към днешна дата изоставянето в Сухопътните войски е определено, като „критично“. Процедурите бяха подновени. Офертите на двете фирми достигнали до финален етап – на финландската “Патрия” и на концерна с американско участие “Дженерал дайнамикс” – надминаваха 2 млрд. лв.
Държавният департамент на САЩ одобри преди седмица потенциалната продажба на България на бронетранспортьори „Страйкър“ (Stryker) за 1,5 милиарда долара (2,74 млрд. лв). В разрешения списък за продажба има 183 машини от различни модификации на типа „Страйкър“, включително за превоз на пехота, командни машини, за медицинска евакуация, инженерни машини с устройства за разминиране, тежки и леки камиони, въоръжение – леки и тежки картечници и 50 мм оръдия, комуникационни системи и пр.
От уведомлението става ясно, че тази цена е максимална, както и бройката. До седмици се очаква в България да пристигнат представители на САЩ и производителя “Дженерал дайнамикс” за преговори.
Възможно е намаляване на броя, както и на част от въоръжението или радиостанциите, за да бъде намалена и цената.
След преговорите трябва да бъде променен проектът за инвестиционен разход, който сега е за 1,5 млрд.лв. Той трябда да бъде одобрен от парламента. Ако бъде подписан договор със САЩ, той трябва да бъде одобрен от парламента и америкавския Конгрес. Целта е това да приключи до края на тази година и дори да бъде направено първо плащане, като в бюджета са предвидени 100 млн. лв. за първа вноска.
Предвидено е част от производството на машините да бъде в България, а след това да бъдат ремонтирани на място.
Закъснялата покупка на 3D радари
До края на годината трябва да бъде избран доставчик на нови трикоординатни радари за българските Военновъздушни сили (ВВС) за над 400 млн. лв. В момента ВВС използват съветски радари, които няма да са съвместими с новите F-16, които се чакат още през следващата година. Поддръжката на наличните съветски радари е на ръба на възможното, се отбелязва в годишните доклади за състоянието на въоръжените сили на Министерството на отбраната.
Оферти подадоха американската “Локхийд Мартин”, която произвежда и изтребителите F-16, израелската “Елта”, италианската “Леонардо”, испанската „“Индра” и френската “Талес”. Офертите трябваше да бъдат официално отворени миналата седмица, но това не се случи.
Целта е да бъдат закупени поне седем радара – пет стационарни и два мобилни. През 2019 г. цената им трябваше да бъде около 390 млн. лв. Заради инфлацията, увеличенoто търсене и поскъпване на отбранителната продукция покрай войната в Украйна, стойността на проекта ще надмине 400 млн. лв.
Тръжната процедура е с обявен “основен интерес в отбраната” с решение на кабинета, което прави бъдещата сделката необжалваема. При правителството на ГЕРБ за фаворит се сочеше “Локхийд Мартин”. Радарът, който компанията предлага, е на въоръжение в 30 страни, 15 от които са членки на НАТО. „Елта“ също е сериозен кандидат, като спечели няколко търга в региона в последните години, а радарът ELM-2084 е със боен опит в Израел. Военните са харесали и предложението на “Талес”.
Възможно е преговорите за радарите да минат на ниво правителство-правителство преди сключване на сделката, както се случи с бронираните машини.
По-напреднала е покупката на радари за новите кораби. В края на май на сайта за обществени поръчки на САЩ е публикувано уведомление, че екипът на Военноморския център за подводна война (NUWC) в Кейпорт ще сключи договор с Sperry/Northrop Grumman за проектиране, доставка, инсталиране и интегриране на радарно оборудване VisionMaster Navigation на борда на два български военноморски кораба.
Гаубици на пауза
Проектът за закупуването на 155-милиметрови гаубици е готов. Според предварителните планове на Министерството на отбраната ще са нужни до 500 млн. лв. За сега той остава на заден план, докато не бъде осигурено финансиране със сигурност.
Сред фаворитите са гаубиците “Сезар” на френската държавна компания “Некстер”. Мощта на тези гаубици е високо оценена на бойните полета в Украйна, която получи десетки бройки от Дания и Франция. Гаубиците се монтират на камион, което ги прави много мобилни. Това и далекобойността им ги прави трудна мишена за руската контрабатарейна артилерия.
Водени са разговори и с израелска компания.
ПВО с ракети за F-16 и подводници
Покупката на нови системи за противовъздушна отбрана трябва да започне още тази година. Първо ще бъдат купени ПВО с малък обсед, който се очаква да струва до 500 млн. лв. Както при противокорабните батареи се търси начин да ползват вече купени муниции. Става дума за ракетите AIM-9X, които са купени за изтребителите F-16. С тях работят системите NASAMS, които са съвместно производство на норвежците от “Кьонигсберг” и американците от “Рейтеон”.
Тези ракети са с малък обсег ( от 1 до 35 км.). Планира се и обновяване на зенитно ракетните комплекси в близките години със системи от рода на „Пейтриът“, но това ще струва милиарди.
Официално беше обявено и, че България преговаря с Италия за покупка на две подводници втора употреба. Водят се разговори и с Турция. Първоначално се говореше за 50 млн. лв. за тази сделка.
„Набързо няма да стане както трябва“
Управляващите партии в България – ПП-ДБ и ГЕРБ – подкрепят бързата модернизация, но с предупреждение.
“Това превъоръжаване, първо – трябва да стане бързо, второ – трябва да стане с програма”, каза пред Свободна Европа Христо Гаджев (ГЕРБ), председател на комисията по отбрана в парламента.
“Набързо няма да стане както трябва. Нашият опит досега е, че има проблеми с капацитета по това да се сключват подобни големи сделки и трябва да сме изключително внимателни, защото става дума за пари на данъкоплатеца”, каза Иво Мирчев (ПП-ДБ), който е член на същата комисия.
“Да, има заплаха от Русия. България трябва да се защити, но това не трябва да става стихийно и за няколко месеца да се сключват договори за милиарди”, каза Мирчев.
В дължавен бюджет за 2024 г. са предвидени 2% за отбрана. „Това ще даде за тази година 600 млн, лв., за догодина повече, за капиталови разходи – за превъоръжаване”, каза Христо Гаджев като доказателство за политически ангажимент за модернизацията.
Той се надява, че до ноември екипът на военния министър ще внесе за одобрение в парламента програмата за модернизация до 2032 г. Гаджев припомни, че през февруари тази година Народното събрание даде указание на Министерския съвет какво трябва да съдържа програмата, която беше написана от екипа на служебния министър Димитър Стоянов, но беше отхвърлена.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
