Данъчната реформа в САЩ, която според много анализатори е облагодетелства богатите, може да доведе до завръщането в страната на около 2 трилиона долара.
Тази прогноза се съдържа в доклад на Конференцията на ООН за търговията и развитието /ЮНКТАД/.
„Стимулите за инвестиране в САЩ, свързани с по-ниските данъци, могат да доведат до по-голям приток на капитали, а също така, вероятно, до по-нататъшно укрепване на производството“, се казва в документа. Законът, подписан от президента Доналд Тръмп през декември, „може да върне почти 2 трилиона долара от чуждестранните фондове“ , смятат експертите на ООН.
Подобно развитие ще окаже „съществено влияние“ върху преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ в света, засягайки многонационалните компании и чуждестранните филиали, на които се падат почти 50% от глобалния обем на ПЧИ.
В дългосрочен план данъчната реформа в САЩ може да доведе до усилване на конкуренцията в данъчната област, смятат авторите на доклада. Те припомнят, че „почти половината от глобалния обем на капиталовложение се намира в САЩ, или принадлежи на американските многонационални компании“.
На 22 декември 2017 г. Тръмп подписа Закон за внасянето на множество сериозни поправки в Данъчния кодекс. Реформата се смята за най-голямата през последните 30 години. Тя предвижда намаляване на данъците за бизнеса с общо 1.5 трлн. долара през следващото десетилетие.
Една от драстичните промени е снижаване на корпоративния данък от 35% на 21%.
Реформата включва и множество други промени, някои от които са насочени към облагането на печалбите от чужбина, облекчения в личните данъци, ограничаване на изключенията от данъчните закони, борба с избягването на данъци.
Основната цел на реформата е да стимулира растежа и инвестициите в САЩ и, изглежда, я постига, коментират експерти.
Международният валутен фонд (МВФ) вече повиши прогнозите си за американската икономика, в значителна степен заради очаквани положителни ефекти от по-ниския корпоративен данък и стимули за инвестиционните разходи. В същото време МВФ подчертава, че след 2022 г. може да се очаква по-нисък растеж в САЩ заради изтичане на някои временни данъчни мерки и заради нуждата да се намали дефицитът.
Американската данъчна реформа освен ефект върху местната икономика неизбежно ще има влияние и върху останалите икономики. Още повече че глобалните американски компании имат дейност в почти всички региони и страни по света.
От поне две десетилетия повечето държави постепенно намаляват данъчните ставки с цел да подобряват инвестиционния климат, но САЩ оставаха извън този процес. Само допреди няколко седмици Америка беше с едни от най-високите корпоративни данъци в света. В ЕС например данъчните ставки намаляват практически всяка година – според данни на „Евростат” средната ставка по корпоративните данъци е намаляла от 29% през 2002 г. до 21.9% през 2017 г.
Средната ставка в Азия също пада от около 30% през 2003 г. до малко над 21% в момента.
Едно от големите притеснения на европейските финансови министри са няколко мерки, които имат полъх на протекционизъм – например по-нисък данък върху приходите на американските компании от чуждестранни източници, алтернативен данък от 10% върху вътрешнофирмените трансфери извън САЩ.
Финансовите министри на петте най-големи европейски икономики изпратиха писмо на американския си колега с опасения за двойно данъчно облагане и съмнения за непозволени експортни субсидии, но още не са получили отговор.
По-голямото притеснение е, че това е само първа стъпка и може да бъде последвана от още мерки в посока протекционизъм – включително мита и търговски ограничения, заплашващи с търговска война между САЩ и Европа. Американският президент Доналд Тръмп неколкократно е намеквал за действия в тази посока и дори заплаши да прекрати Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА и други международни договори.
