След няколкомесечни усилия, най-вече с водещата роля на САЩ в този процес, пътят към мира в Близкия изток изглежда все по-близо. Тази нощ Съветът за сигурност на ООН прие американската проекторезолюция в подкрепа на плана на президента Доналд Тръмп за прекратяване на двегодишната война в Ивицата Газа и установяване на международни стабилизационни сили.
Гласуването, което завърши с 13 гласа „за“ и две въздържали се държави – Русия и Китай, беше определено от „Ню Йорк таймс“ като един от най-съществените дипломатически пробиви за Вашингтон от началото на конфликта. За първи път след месеци на международни разногласия и взаимни обвинения САЩ успяха да осигурят подкрепа за стратегически план, който, макар и спорен, чертае ново бъдеще за опустошения палестински анклав.
Резолюцията легитимира първия етап от плана на Тръмп, по който Израел и „Хамас“ вече постигнаха споразумение, позволило временно спиране на огъня и освобождаване на заложници. Но не това е същината ѝ. Документът се възприема като рамката, върху която ще се гради преходният управленски модел на Газа, а с него – и политическата легитимност на бъдещите международни стабилизационни сили.
Според текста държавите членки могат да участват в т.нар. „Борд на мира“ – временно управленско тяло, натоварено с наблюдението на възстановяването, събирането и разпределението на международната помощ и контрола над ключовите реформи.
Паралелно с това резолюцията отваря път за разполагане на международни сили с широк мандат – от унищожаване на оръжия и подземни тунелни системи до гарантиране сигурността на цивилното население и надзор на границите. Това е най-амбициозната част от документа, но и най-несигурната, тъй като до този момент нито една държава не е заявила готовност да изпрати войски.
Особено внимание предизвиква включването на 20-точковия план на Тръмп в резолюцията. Той очертава стратегически хоризонт за Газа – от
демилитаризация и политическа реформа до стимулиране на икономиката
и подготовка на условия за възможно палестинско самоопределение. Формулировката е умишлено предпазлива. Тя не обещава държавност, а допуска възможността тя да стане реална след преки реформи в Палестинската автономия и видим напредък в възстановяването на Газа.
Именно тази неясна перспектива предизвика вътрешно напрежение в Израел: премиерът Бенямин Нетаняху, под силен натиск от крайнодесните партньори в коалицията си, заяви, че Израел продължава категорично да се противопоставя на създаването на палестинска държава.
Думите му хвърлиха сянка върху това дали Израел би приел пълното прилагане на резолюцията, въпреки че е основен участник в споразумението за прекратяване на огъня.
От другата страна на конфликта реакцията беше дори по-рязка.
„Хамас“ осъди документа като опасен механизъм за налагане на „международна опека“ над Газа и инструмент, който обслужва интересите на Израел. Групировката категорично отказва разоръжаване – ключово условие в плана на Тръмп, което трябва да бъде реализирано под надзора на бъдещите международни сили.
Това поставя под въпрос един от най-трудните за изпълнение елементи на резолюцията и поставя целия мирен процес на ръба на несигурност.
Реакциите на международната сцена очертаха сложна дипломатическа мозайка. Русия, която до последно заплашваше с вето, се въздържа, вероятно под влияние на арабските държави, подкрепили документа – Египет, Йордания, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Индонезия, Турция и Пакистан. Москва все пак внесе собствен конкурентен текст, в който липсваха международни стабилизационни сили и създаването на „Борд на мира“, настоявайки за по-твърда и недвусмислена подкрепа за палестинската държавност.
Китай също избра да не блокира инициативата,
като по този начин отваря пространство за нов дипломатически баланс в Близкия изток.
Независимо от дипломатическата еуфория, остава усещането, че резолюцията задава повече въпроси, отколкото отговори. Газа продължава да разчита изцяло на международна хуманитарна помощ, а израелските удари в отделни части на анклава не са напълно преустановени.
На Западния бряг напрежението между палестински групировки и израелски сили остава високо. Не е ясно кой ще поеме отговорността за участието в стабилизационните сили, при какви условия ще бъдат разположени и под чие командване ще действат.
Неясна остава и структурата на „Борда на мира“, който ще трябва да управлява прехода в регион, в който всяка политическа грешка може да доведе до нова ескалация.
В този контекст новоприетата резолюция на ООН се превръща не толкова в решение, колкото в отправна точка – дипломатически рамки, които тепърва трябва да бъдат изпълнени със съдържание. Тя е едновременно исторически жест на международното общество и рисково начинание, което ще изисква силна политическа воля, ново регионално сътрудничество и готовност за компромиси от всички страни.
Дали това ще доведе до реална стабилизация на Газа или ще остане поредният неосъществен мирен план, зависи не само от текстовете на резолюцията, а от способността на международната общност да превърне дипломатическите формули в трайни решения за един от най-сложните конфликти на нашето време.
Още новини от деня – четете тук
