Как Румен Радев е избрал момента за оставката си като президент и по какъв начин това влияе на политическия пейзаж в България, обсъдиха политолозите Атанас Радев и Борис Попиванов, както и социолозите Боряна Димитрова и Евелина Славкова.
Оставка
Атанас Радев подчерта, че моментът е удачен предвид предстоящите предсрочни парламентарни избори и енергията, която се е натрупала след протестите. Той посочи, че Радев се възползва от авторитета на институцията и поставя нов прецедент в историята.
Според Евелина Славкова, президентът е избрал последния момент, за да подаде оставка и да се включи активно в политиката. Тя поясни, че трудно може да се определи „правилен“ момент в абсолютен смисъл в политиката, а по-скоро става въпрос за различни нива на политическа цена и полза. Ако Радев бе изчакал края на мандата си, влиянието на последващия политически проект би било значително по-слабо. Оставката по време на мандата му предоставя възможността да използва институционалната легитимност и публичната видимост, а това решение е опит за максимално оползотворяване на политическия му потенциал.
Борис Попиванов също определи момента като подходящ и акцентира на последователността в стъпките на Радев. Той припомни, че Радев е обявил намерението си за втори мандат точно година преди края на първия, а сега същото прави и за поста на премиер. Попиванов отбеляза, че текущият политически контекст е благоприятен за нов партиен проект, предвид изпразването на цикъла, започнал с протестите през лятото на 2020 г. Според него надеждите, свързани с проевропейските линии на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, както и евроскептичните настроения около „Възраждане“, са значително компрометирани. В този контекст, Радев се представя като фигура, която обявява края на този период и предлага нова алтернатива.
Според Боряна Димитрова, моментът е много подходящ както за личната позиция на Радев, така и за неговия политически проект. Тя обясни, че партиите в парламента фактически му предоставят „подарък“ за летящ старт. Димитрова изтъкна три основни причини за успешността на този подход: първо, Радев все още има висок институционален рейтинг в сравнение с другите лидери; второ, протестите повишават социалната енергия и желанието на гражданите да участват в изборите; и трето, той не е задължен да изразява позиции по важни геополитически въпроси, което временно му дава предимство.
Промени в политическата среда
Той демонстрира сериозно намерение, особено след обръщението си към нацията за търсене на антикорупционен консенсус, което напомня за коментарите на Милен Любенов за дилемата корупция-антикорупция. Атанас Радев изрази мнение, че е очевидно против кого говори Радев, тъй като за деветте години в политиката му е видно кои са опонентите му и каква е целта, която иска да изгради около себе си. Не бива да се забравя, че опитът за преизбиране през 2021 г. беше именно с такъв блок от протестни партии, допълни Атанас Радев.
Според Евелина Славкова, оставката на президента ще има важни последствия. Новият политически проект с разпознаваем лидер може да мобилизира избиратели, особено тези, които са апатични и не се идентифицират с традиционните партии. Тя предвиди, че подобно развитие ще принуди съществуващите партии да се реорганизират, което би могло да доведе до нови коалиции и намаляване на броя на политическите сили в парламента. Такова преструктуриране ще засили тенденцията за персонализация на политиката, при която доверието е повече в личности, отколкото в партиите и идеологиите.
Борис Попиванов отбеляза, че ефектът от оставката на Радев и създаването на нова партия ще повлияе на целия политически ландшафт. Той добави, че по-малките партии, като ИТН и БСП, могат да срещнат сериозни предизвикателства и да загубят подкрепа от избиратели, които преди това са смятали „Продължаваме промяната – Демократична България“ или „Възраждане“ за основни противници на статуквото. Според Попиванов, потенциалът на Радев е значителен, но очакванията към него ще са високи, и всяко представяне под 90–100 народни представители ще се счита за провал. Някои от прогнозите все още са предварителни, но той е първият политик след 2009 г., който наистина може да постигне такъв резултат. След оставката ще видим и че България ще има първата жена президент в модерната си история – Илияна Йотова, която ще поеме поста в поляризирана политическа среда и с предизвикателството да сформира служебно правителство.
По настоящем основно ще се промени характеристиката на кампанията. След изборите ще можем да анализираме по-сериозни трансформации, коментира Боряна Димитрова. Тя сподели, че Радев има реални шансове да привлече избиратели от партии с близки идеологически убеждения. Някои от тях може да отслабнат толкова, че да не попаднат в парламента, докато други ще влязат, но по-общо националистическият и русофилски поглед ще бъде представен от Радев. Според Димитрова, конкуренцията между статуквото и антикорупционните инициативи ще може да създаде възможности за бъдещо партньорство между Радев и част от опозицията, но визията за съдебна реформа ще е ключова. Въпросът остава дали ще се намери мнозинство от 160 гласа и с кого, и под каква мотивация, а сблъсъкът между управленски решения и очакванията на избирателите ще покаже колко устойчив е проектът на Радев и какво влияние ще окаже върху политическия ландшафт в страната, заключи Димитрова.
