Исках да събера всичките усилия, които съм вложил, на едно място – поне информацията да бъде налична, за да я покаже, заяви Павел Койчев пред БТА. В тандем с доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание „ЛИК“ на БТА, той представи книгата албум „Пластики и прочити“, посветена на неговото скулптурно творчество.
Събитието се проведе днес в галерия „Райко Алексиев“, която е част от Съюза на българските художници. Изданието обединява произведенията на Койчев от началото на прехода до настоящия момент, допълнени от критически текстове на доц. Лозанов.
Койчев коментира, че скулптурата е безкрайно изкуство; никога не можеш да достигнеш всичко, към което се стремиш, но е важно да работиш ежедневно.
Книгата е разделена на две части, които сега са събрани в едно единствено издание. То обхваща целия период на прехода, през който Койчев е сътворявал, посочи доц. Георги Лозанов пред БТА. Според него, албумът включва не само произведенията му, но и текстовете от представянето на всяка работа. „По този начин, това не е просто нова книга. Тя естествено се е оформила“, каза Лозанов.
„Тази книга е полезна за аудиторията на Койчев, тъй като съвременното изобразително изкуство е далеч от популярната култура. То е висша култура с дълбоки послания, които изискват размисъл. Тази книга всъщност илюстрира работата на артиста и критика в разчитането на посланията. Тя е основа на определен вид изкуствоведческа и философска грамотност. Философската грамотност е ключова, тъй като Павел Койчев в значителна степен философства с пластични материали“, добави доц. Лозанов.
Албумът включва една от най-разпознавателните творби на Койчев – „Водна паша“, поставена в Южния парк по инициатива на Столичната община.
Както БТА съобщи, през май Павел Койчев откри изложбата си „Мъжки, женски, среден род – единствено и множествено число“ в зала „Райко Алексиев“ на Съюза на българските художници (СБХ).
Павел Койчев е роден през 1939 г. в София. Завършва Художествената гимназия, след което се обучава в Художествената академия, със специализация „Скулптура“. От 1971 г. е на свободна практика. Първата му самостоятелна експозиция е през 1982 г. в София. През 1984 г. печели националната награда за скулптура на името на Иван Лазаров, а през 1987 г. – наградата на името на Марко Марков. През 1999 г. участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк.
През 2002 и 2012 г. представя България на Международното биенале във Венеция в сътрудничество с други български творци. През 2019 г. за своето участие в изложбата „В градината на тревата“ в зала „Райко Алексиев“ на СБХ, получава наградата на Столичната община за значителни достижения в културата в категория „Визуално-пластични изкуства“.
В градската среда на София се намират три от неговите произведения – пред Дом на културата „Красно село“, пред Американското посолство и в езерото в Южния парк. Произведения на Койчев са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, а също и в музейни галерии в страната, частни колекции и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и други.
