Председателството на Съвета на ЕС е шанс да преодолеем провинциализма и националния си комплекс за малоценност
По повод на разразяващата се дискусия за наближаващото българско председателство на Съвета на ЕС ми се ще да отбележа няколко неща:
– председателството не е посрещане и изпращане на „чужденци“;
– не е ремонт на обществени сгради;
– не е хоремаг (хотел, ресторант, магазин).
Дебатите по тези въпроси не са дебати за председателството.
Какво е то, пише тук, на български.
Трудното в него не е да посещнем гости, а да постигнем резултати. По тях ще ни съдят.
България ще председателства ЕС по време на преговори, които той не е водил никога досега – за напускане на държава членка.
При това не на коя да е държава, а на втората по големина икономика на ЕС, на една от двете му ядрени сили и постоянни членки на Съвета за сигурност, където на всичко отгоре е и един от финансовите центрове на света.
Това е една от най-тежките кризи, която обединена Европа е преживявала в над 60-годишната си история, и това как ще излезе от нея ще бележи бъдещето на целия европейски проект.
Нужно ли е да обясняваме, че той може да не е привлекателен за страни като Великобритания, но за страни като България е жизнено важен?
Толкова ли е трудно да излезе някой политик и да обясни на хората – на земеделците с техните европейски субсидии, на общинарите с регионалното финансиране, на студентите с „Еразъм“ – че когато работи за Европа, България всъщност ще работи за себе си.
В наш жизнен интерес е да има силна и единна Европа. И това ще бъде главният смисъл на председателството: Европа за всички и всички за Европа.
На нас дертът обаче ни е НДК. От Боршош по-високо нема.
Всъщност има: „Най-важното през председателството е да не се изложим“, казва един от дежурните социолози в праймтайма на националната телевизия.
„Ще се изложим ли пред чужденците?“, е любимият (надявам се ироничен) въпрос на още по-известен водещ на публицистично предаване.
Струва ми се, че най-важният шанс, който ни дава председателството на Съвета на ЕС, е да преодолеем националния си комплекс за малоценност.
Ако тръгваме към отговорностите, за които ни е ред, със страха „да не се изложим“, да знаете, че непременно ще се изложим. От страх и от престараване.
За какви „чужденци“ става дума? Те пратеници на чужда сила ли са? Не са ли и те като нас европейци? Не са ли членове на същия съюз?
Ако за някого ЕС е чужда сила, това е негов или неин проблем. За мнозинството от българите ЕС е техният съюз.
Да искаш да се представиш добре пред съюзниците си е нещо естествено. Щом са ти такива, значи им дължиш почтеност, лоялност, старание и очакваш от тях реципрочно отношение.
За да не се „изложим“, трябва преди всичко да сме в час – на българската маса трябва да са проблемите на Европа – растежът и заетостта, социалната защита, миграцията, сигурността и отбраната, енергетиката, стабилизирането на съседите, партньорствата с тях, процесът на разширяване, бъдещето на съюза.
По нищо от това още не се чува дискусия в българското политическо пространство. Мощната снага на НДК, творението на Людмила Живкова, засенчи цялата европейска проблематика.
„Седмокрилият“ и балканската битово-логистична тревожност го допълниха. И тон за това дават, за съжаление, някои, от които се очаква да дават съвсем друг, европейски, тон на дебата.
Не бива да се създават свръхочаквания за българското председателство, защото те могат да станат причина за разочарования. На неопитните рамене на страната ни ще се стовари тежка роля. Само преговорите за „Брекзит“ стигат. Но не са само те.
Холандия, Словакия, Малта поред не успяха да се справят докрай с трънливото досие за миграцията. Още липсва съгласие за единна европейска система за убежище и постоянен механизъм за солидарност със страните под най-силен миграционен натиск. Т.нар. релокация на мигранти е провал и ябълка на раздора. Никой обаче не укори тези три председателства. Те се постараха и направиха каквото можаха.
Никой няма да укори и България, ако не постигне резултат. Ако обаче го постигне, това ще е исторически плюс.
Европейската система за убежище е въпрос не само от европейски, но и от национален интерес. Ами хайде да го обсъдим тогава. Ние „за“ ли сме или „против“ законодателното предложение на Европейската комисия? Тишина. Дебелата сянка на Боршош покрива проблема.
Няма да оборвам прокобите, че щели да ни „вземат“ председателството – заради този или онзи, заради това или онова. Те не заслужават усилието.
Председателството на Съвета на ЕС не е награда, еврофонд или грант, че да ни го „вземат“. То е задължение, което всички държави членки изпълняват по договор и по график. За момента няма промени нито в договора, нито в графика. И не се очертава да настъпят до 1 януари догодина.
Така че мислете и говорете за Европа. Оставете Боршош на компетентните органи
