Анастасия Бочан е родена и израснала в основания през 13 в. културен и икономически център на Западна Украйна град Лвов. Последните си 5 месеца тя прекарва във Вилнюс по програма „Еразъм” с други студенти от цяла Европа. Между тях обаче има една съществена разлика – тя може да говори за ужасите на войната от първо лице. За това какво е бомбоубежище, за това какво е членове на семейството ти да се сражават за свободата на родината си, без да знаеш дали някога ще ги видиш отново…
Настя е само на 20 години и много биха казали, че има късмета да не бъде в Украйна в момента, в който Русия и обяви война. Тя обаче не е на същото мнение и докато хиляди напускат страната, тя търси начин да се върне при семейството си – там, където смята, че ще бъде най-полезна.
„Украинците обичат своята свобода и когато някой се опитва да вземе от нас езика ни, територията ни, традициите ни, ние не можем да стоим настрани. Всички мъже, всички мои приятели, всички приятели на баща ми помагат на украинската армия по един или друг начин. Някои от тях вече са записани за войната и просто чакат да бъдат мобилизирани.”, заявява Настя гордо в интервю за Дебати.бг.
Това обаче не е първият случай, в който на 20-годишното момиче се налага да се изправи очи в очи с войната, макар и непоискана.
„Баща ми участваше в украинско-руската войска от 2015 до 2017 година. Когато баща ми дойде и ми каза, че ще участва във войната, бях на 15 години и единственото, което можах да направя, е да го прегърна много силно и да заплача.”, разказва Настя.
Тя си спомня за ужаса, когато не чуваш телефона да звъни, а през ума ти преминават хиляди мисли.
„Имахме определен час, в който беше задължително да се чувахме всеки ден. Веднъж аз, майка ми и брат ми чакахме обаждането 10 или 15 минути и това бяха най-лошите няколко минути в живота ми, защото никога не знаеш какво би могло да се случи. Аз изключително много се гордея с баща си, защото това е нещото, което един истински мъж би могъл да направи за родината си, но беше изключително трудно. За него обаче въпросът дали да отиде или не, дори не стоеше на масата, беше като задължение.”
И през тези дни тя с тревога следи новините, чака обаждания от семейството си, за да е сигурна, че родният и град все още е в безопасност и близките и са наред. А за утрешния ден говори трудно, защото ситуацията се променя на всяка минута.
За това каква е ситуацията сред мирното население на Украйна в момента, има ли хаос и подготвят ли се хората за война – четете цялото интервю ТУК.
