Повечето европейски лидери реагираха предпазливо на американско-израелските атаки през уикенда, при които беше убит върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, като същевременно осъдиха ответните удари на Техеран. Някои от тях открито заговориха за възможността за политическа промяна и нов режим в Иран.
Испанският министър-председател Педро Санчес беше единственият лидер от ЕС, който открито осъди ударите срещу Иран.
Сред представителите на европейските институции председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „спешно е необходим надежден преход в Иран“, докато върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас посочи, че „вече има отворен път към различен Иран“.
Европейските външни министри се събраха в неделя вечер на извънредно заседание за ситуацията в Близкия изток, след близо 36 часа интензивни удари и контраудари в региона.
По-долу представяме обобщение на реакциите на държавите от ЕС:
Австрия
Канцлерът Кристиан Щокер осъди иранските атаки срещу държави от Персийския залив и Израел и заяви, че иранският народ „заслужава живот в мир, сигурност и просперитет“. Външният министър Беате Майнл-Райзингер посочи, че смъртта на Хаменей „отваря прозорец“ за нова ера в Иран.
Белгия
Външният министър Максим Прево осъди атаките на Иран „по възможно най-категоричен начин“ и призова белгийските граждани в Близкия изток да се изтеглят и потърсят безопасност.
България
Министерството на външните работи осъди иранските удари срещу държави от Персийския залив, като заяви, че те разширяват „обхвата на опасната военна ескалация, за която Иран носи отговорност“. Ведомството призова Техеран да прекрати атаките си.
Хърватия
Външният министър Гордан Гърлич Радман подчерта необходимостта от деескалация и връщане към дипломацията след смъртта на Хаменей. Министерството разкритикува „непреклонността и липсата на достоверност“ на Техеран, които според него са довели до атаката на САЩ и Израел, като осъди и ответните ирански удари.
Кипър
Президентът Никос Христодулидис осъди ответните атаки на Иран срещу държави от Залива и подчерта необходимостта от деескалация и активна дипломация.
Чехия
Премиерът Андрей Бабиш заяви, че „неконтролируемата иранска ядрена програма и подкрепата за тероризма са опасност за нас и за цяла Европа“, като подчерта, че Прага застава до съюзниците си в региона. По-късно той осъди ударите на Техеран срещу държавите от Залива.
Дания
Външният министър Ларс Льоке Расмусен заяви, че „действията на Иран в миналото са напълно неприемливи“. Той добави, че датските власти внимателно следят развитието на ситуацията в Близкия изток.
Естония
Външният министър Маргус Цахкна посочи, че смъртта на аятолах Хаменей представлява значителен удар за съюзника на Иран – Русия, и създава възможност иранският народ да оформи собственото си бъдеще. Той подчерта, че Иран не трябва да се сдобива с ядрено оръжие и че натискът чрез санкции трябва да бъде запазен, докато страната не прекрати агресивните си действия в чужбина и вътрешните репресии.
Финландия
Президентът Александър Стуб заяви, че Финландия осъжда „неоправданите и безразборни“ удари на Иран срещу държавите от региона. Той отбеляза, че дори онези, които са работили за дипломатическо решение, вече са под прицел, и подчерта необходимостта атаките да бъдат прекратени, за да се защитят цивилните.
Франция
Президентът Еманюел Макрон осъди „непропорционалния“ ирански отговор на американско-израелската атака и заяви, че Франция е готова да разположи ресурси за защита на най-близките си партньори в Близкия изток. Той предупреди, че конфликтът крие сериозни последици за международния мир, и подчерта, че иранският народ трябва да има възможност свободно да определя своето бъдеще.
Франция, заедно с партньорите си от Е3 – Германия и Обединеното кралство – заяви, че не е участвала в атаките срещу Иран. По-късно трите държави изразиха готовност в определена степен да съдействат на действията на САЩ и Израел, включително чрез подкрепа за пропорционални отбранителни операции, насочени към ограничаване на способността на Иран да изстрелва ракети и дронове.
Германия
Канцлерът Фридрих Мерц предупреди, че американско-израелските удари срещу Иран носят риск от развитие на нов „иракски сценарий“, но заяви, че Берлин няма намерение да поучава Вашингтон, докато търси подкрепата на САЩ за прекратяване на войната в Украйна. Мерц подчерта, че въпреки усилията на международната общност Иран не е постигнал ядрено споразумение и не се е ангажирал с ограничаване на ракетната си програма.
Предупрежденията му срещу продължителен конфликт бяха повторени от британския премиер Киър Стармър във видеообръщение. Той уточни докъде британското правителство е готово да окаже подкрепа на САЩ и Израел – по ясен и ограничен начин – в сравнение с първоначалното съвместно изявление на държавите от Е3.
Гърция
Премиерът Кириакос Мицотакис постави акцент върху сигурността на гръцките граждани в региона и необходимостта от ефективен контрол върху ядрената и балистичната ракетна програма на Иран, съобщават местни медии.
Унгария
Премиерът Виктор Орбан заяви, че Унгария повишава нивото на антитерористична готовност. Той използва темата за ударите срещу Иран, за да повдигне въпроса за газопровода „Дружба“ – руският петролопровод към Централна Европа, който според него Украйна умишлено държи затворен.
Ирландия
Премиерът Михол Мартин изрази сериозна загриженост от ескалацията в Близкия изток. Той подчерта, че на Техеран никога не трябва да бъде позволено да се сдобие с ядрено оръжие, но добави, че тази цел следва да се преследва чрез преговори и дипломатически усилия.
Италия
Премиерът Джорджа Мелони и нейното правителство се въздържаха от категорично осъждане или подкрепа както на атаката срещу Иран, така и на ответните удари на Техеран. Вместо това Рим се съсредоточи върху оперативни мерки – включително създаването на специална работна група за региона на Залива и провеждането на разговори с Оман и Катар.
Латвия
Външният министър Байба Браже заяви, че „светът няма да пролива сълзи за гибелта на аятолах Али Хаменей“ и че това е момент на облекчение за иранския народ. Тя подчерта, че иранците заслужават бъдеще, свободно от насилие и потисничество.
Литва
Външният министър Кястутис Будрис приветства смъртта на Хаменей, като заяви, че надеждата за по-добро бъдеще за иранския народ, както и за сигурността на Израел и целия Близък изток, изглежда се е приближила.
Люксембург
Премиерът Люк Фриден заяви, че подкрепя иранския народ и подчерта, че той трябва да може свободно да определя бъдещето си, без насилие и потисничество.
Малта
Заместник министър-председателят Иън Борг осъди ответните атаки на Иран и потвърди солидарността на Валета с Катар и Обединените арабски емирства.
Нидерландия
Премиерът Роб Йетен заяви, че атаките на Иран трябва да бъдат прекратени и че правителството е обезпокоено от ескалацията на конфликта в региона. Той изрази сериозни притеснения относно характера на иранския режим и репресиите срещу населението.
Полша
Президентът Карол Навроцки заяви, че Полша е била предварително информирана за американско-израелската атака срещу Иран, а премиерът Доналд Туск подчерта необходимостта от гарантиране на сигурността на полските граждани в Близкия изток.
Португалия
Премиерът Луиш Монтенегро осъди иранските атаки срещу държавите от Залива и призова за сдържаност. Той подчерта необходимостта Иран да спазва човешките права на собственото си население, които според него са били нарушавани по неприемлив начин.
Румъния
Президентът Никушор Дан се съсредоточи върху сигурността на румънските граждани, докато външният министър Оана Цою определи смъртта на Хаменей като „повратна точка“, подчертавайки бруталните действия на режима срещу собствените му граждани и подкрепата за военната кампания на Русия.
Словакия
Президентът Роберт Фицо заяви, че ответните действия са били очаквани след атаката срещу Иран, и изрази солидарност със засегнатите държави, особено с Обединените арабски емирства.
Словения
Правителството в Любляна заяви, че следи с тревога развитието на ситуацията в Близкия изток и призова за деескалация. Според него по-нататъшното изостряне на конфликта може да има сериозни последици за регионалната и международната сигурност.
Испания
Премиерът Педро Санчес беше единственият лидер от ЕС, който открито осъди американско-израелската атака срещу Иран. Той заяви: „Отхвърляме едностранните военни действия на Съединените щати и Израел“ и осъди и ответните действия на Техеран, подчертавайки, че Европа не може да си позволи нова продължителна и разрушителна война в Близкия изток.
Швеция
Премиерът Улф Кристершон осъди иранските контраатаки и разкритикува потисничеството на режима срещу собственото му население, като подчерта, че ядрената програма на Иран и подкрепата му за въоръжени групировки отдавна са дестабилизиращ фактор.
Още международни новини – четете тук
