От Путин чуваме това, което искаме – че търси да договори края на конфликта в Украйна. Но дали наистина е така?

„Като разговор с огледало“ – така историкът на дипломацията Сергей Радченко описва как Никита Хрушчов се е подготвял за преговорите с след смъртта на Йосиф Сталин.

Съветският лидер си представял какво ще каже на президента на САЩ, как Айк първо ще отхвърли неговите аргументи, но след това ще отстъпи пред тяхната логика като единственото работещо решение.

Трудността да говорим с въображаеми опоненти се състои в това“, пише Радченко, „че несъзнателно очакваме от тях да кажат онова, което ни се иска те да кажат“. И не мислим какво ще се случи, ако другата страна не възприема нашата логика.

В подхода на Запада към Москва днес наблюдавам подобна версия на „разговор с огледалото“. Вслушваме се само в онова, което искаме да чуем, а именно, че Путин иска да договори края на конфликта в Украйна. Но дали наистина е така?

Също както мнозинството анализатори и повечето европейци, и аз мисля, че войната ще завърши със споразумение чрез преговори. Киев ще бъде принуден да замени територии срещу значими гаранции за своята сигурност.

Но дори преговорите да са неизбежни, не съм убеден, че сме толкова близо до края, колкото мнозина други се надяват.

Поне четири са факторите, които правят ситуацията непредвидима.

Първо, по отношение на изхода от войната Русия и Украйна се намират в много различни ситуации. В момента Кремъл е убеден, че Русия печели на бойното поле. Тя вярва, че има значително пространство за маневриране, когато става въпрос за спиране на войната (и дори за това как да бъде сложен край на войната).

Президентът на Украйна Володимир Зеленски, обратно, е в нестабилна позиция.

Военните неуспехи на Украйна отслабиха политическата подкрепа за него.

Украинците искат войната да приключи възможно най-скоро, но все още не са готови да разменят територии за мир. А това означава, че Зеленски е принуден да говори за победа дори когато търси компромис.

Второ, мнозина от онези, които приказват за преговори, допускат, че знаят какво руският президент Владимир Путин иска и какви отстъпки е склонен да направи. По време на неотдавнашното посещение на Зеленски в САЩ бившият президент Доналд Тръмп заяви:

„Имаме много добри отношения [със Зеленски], а аз, както знаете, имам много добри отношения също и с президента Путин, и мисля, че ако спечелим… много бързо ще разрешим [конфликта]“.

Това, което Тръмп изказа с обичайното си самохвалство, беше, че преди е преговарял с Путин и е уверен, че знае как да го направи отново. Ала проблемът се състои в това, че нито един западен лидер няма ясна представа за настоящата мотивация на Путин. Предвоенният Путин и днешният Путин са толкова различни, колкото Сталин през 1940 г. от Сталин през 1944 г.

Трето, с времето целите на Русия се промениха.

Първоначалната „специална операция“ на Путин имаше конкретна и ясна цел. Основната му цел беше да развали магията на Запада над украинското общество. Той допускаше, че украинците са „омагьосани руснаци“, които се нуждаят от кратка война, за да се събудят. Ала това пробуждане така и не се случи.

Специалната операция се провали още към септември 2022 г. Оттогава сме свидетели на прокси война срещу НАТО, водена на украинска територия. Путин и повечето руснаци виждат нещата тъкмо по този начин.

Затова и Путин няма да допусне нито един американски президент, дори и старият му приятел Тръмп, да играе ролята на героичен миротворец.

Мирът трябва да бъде руска победа. Фрагментирането на НАТО е една от военните цели на Москва.

Четвъртата трудност се състои в това, че нито САЩ, нито ЕС имат дългосрочна стратегия към Русия. Украйна беше неразделна част от политиката на Запада към Русия след края на Студената война. Тази политика имаше две страни. В своята трансформираща версия демократизацията на Украйна се разглеждаше като инструмент за демократизацията на самата Русия.

Имаше обаче и друга версия, фокусирана повече върху стабилността, която следваше различна логика: не удряй мечката. И тази двойствена политика допринесе за избухването на войната в Украйна.

През изминалите почти хиляда дни от началото на войната Западът не е склонен да разреши на украинците да нанасят удари върху цели във вътрешността на Русия, но „компенсира“ Украйна, като ѝ позволи да определя как Западът да говори с Русия.

Така Западът аутсорсна на Украйна своята политика към Русия. Но ако Путин вярва, че Русия е във война със Запада, този аутсорсинг е саморазрушителен.

Американските и европейските лидери трябва да си върнат инициативата в отношенията с Русия. Същинските преговори ще се отнасят не само за Украйна, но и за бъдещето на европейския ред. Или както гласи една стара руска поговорка: „Ако поканиш мечка на танц, не ти ще решиш кога танцът ще завърши, а мечката“.

Коментарът е публикуван в Портал „Култура“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.