От септември Народното събрание се мести в бившия Партиен дом

От 1 септември депутатите ще заседават в сградата на бившия Партиен дом. Историческата сграда на площад „Народно събрание“ ще е в ремонт, който ще продължи поне 3 години.

Народните представители ще влязат в реновираната преди няколко години зала „Света София“ след края на лятната си ваканция.

Председателят на парламента Росен Желязков каза, че има съгласие между парламентарните групи за тази промяна, единствено от „Има такъв народ“ не са съгласни.

„Другата сграда не е ремонтирана десетилетие, тя е културна ценност от национално значение и трябва да бъде запазена. Тази сграда знаете, че имаше и политическа, и реална полемика, свързана с достъпа на медиите и журналистите. Надявам се, че виждате, че има доста сериозна промяна в това. От гледна точка на провеждането на заседанията ще е много по-удобно, защото на едно място ще бъдат и комисиите, и парламентарните групи и ръководството на парламента“, каза Желязков.

Припомняме, че в края на последния си управленски мандат ГЕРБ премести парламента в сградата, която е в непосредствена близост до Министерския съвет и президентството. Преди това в нея протече мащабен ремонт, който продължи над 4 години. Преустройството на самата зала, така че да бъде удобна за нуждите на народните представители, е коствала между 44 и 48 милиона лева.

С идването на власт на „Продължаваме промяната“ през 2022 г. депутатите отново бяха върнати в по-малката сграда, разположена на площад „Народно събрание“ №2.

Историята на бившия Партиен дом

След преврата на 9 септември комунистическият режим започва да установява своята власт и започва и търсенето на седалища на партията. Избран е Партийният дом и след близо шест години строителни години той се превръща в събирателно ядро на партията и на администрацията. Сградата се простира на близо 40 хиляди квадратни метра и коридорите са с дължина около 3 километра.

Историята на сградата на Народното събрание

Сградата, където досега заседаваха народните представители, е проектирана от сръбския архитект от български произход Константин Йованович. На 22 май 1884 г. депутатите гласуват 220 хил. франка за строеж на сградата.

На 25 ноември същата година княз Александър т, Стефан Стамболов и търновският митрополит Климент полагат основния камък.

Строителството и обзавеждането продължават до 1886 г. Стилът е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“ и националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.

Още новини от деня – четете тук