На 14 октомври почитаме паметта на една от най-обичаните светици в православния свят. Празникът в чест на Света Петка – Петковден се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
От житието на света Петка знаем, че тя е родена през ХI век в град Епиват, на Мраморно море, недалеч от Константинопол, в заможно семейство на българи. Води благочестив живот, следвайки Христовата повеля за любов и милосърдие към нуждаещите се, а след смъртта ѝ нейните мощи се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнството от асимилацията на Исляма. Цар Иван Асен IІ пренася мощите на светицата през 1238 г. в Търновград, където се съхраняват близо два века до превземането на старопрестолната ни столица от османците. След вековни странствания, през 1641 г. мощите на св. Петка били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния), където днес привличат поклонници от цял свят.
На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Множество са храмовете, разположени в някои от най-красивите и мистични кътчета на България, посветени на света Петка Българска. А най-известната църква, носеща името на светицата, е в сърцето на София.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Още новини от деня – четете тук
