В настоящата управленска криза и невъзможността на парламентарно представените партии да организират изпълнителна власт с конкретни срочни задачи проличава друг съществен въпрос – трябва ли Народното събрание да бъде свръховластено в множество области. Конкретно – редно ли е през Народното събрание да се прави опит за изчерпателен контрол над главния прокурор и дейността на прокуратурата.
Повод да помислим над това поражда състоялото се изслушване на Иван Гешев в Комисията по конституционни и правни въпроси, която съгласно Правилника на Събранието най-малко веднъж на всеки три месеца следва да провежда обсъждане с главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи. Такъв тип парламентарно взаимодействие е мярка, която по-скоро да обезпечи взаимодействие между трите клона на властта, но е видно, че няма как да изпълни докрай и реши в детайли проблем с всевластието на главния и липсата на ефективна отчетност.
Настоящото положение
На първо място, след като в българския Основен закон е възприет модел, при който прокуратурата е част от съдебната власт, е нормално да няма абсолютна форма на контрол от НС, за да няма доминация на едно парламентарно мнозинство.
Втори по ред се явява отбранителният вал, нарочно създаден от Конституционния съд (КС), но проектиран предварително от предишния главен прокурор, а именно всеизвестното вече Решение № 6/2017 г. на КС. Съдържателно то тълкува чл. 84, т. 16, изречение две от Конституцията ”Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика”. КС трябваше да каже длъжна ли е прокуратурата да дава отчет пред Народното събрание по конкретни наказателни дела или трябва да представя само обобщен доклад за дейността си. Конституционният съд прие, че с представянето на данни по конкретно наказателно дело от страна на главния прокурор пред Народното събрание се нарушава принципът за разделение между съдебната, изпълнителната и законодателната власти. В подкрепа на това разбиране се посочва накърняването на презумпцията за невинност и принципа на независимост и безпристрастност. КС поддържа тезата, че материалите и доказателствата, придобити в досъдебната фаза на процеса, нямат публичен характер и не могат да се разгласяват без разрешение на наблюдаващия прокурор. В допълнение, запознаването на народните представители с материалите по конкретно производство е в пряко противоречие с нормите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), където точно са определени участниците в досъдебната фаза, техните права и задължения.
При тези дадености е изключително трудно народен представител, неспециалист по наказателно право и процес, а дори и лице с опит и вещина, да формулира въпрос, така че да не бъде отхвърлен от главния прокурор. Заседанието на комисията от 19.08.2021 г. доказа това, доказа и че депутатите бяха масово неподготвени, но да речем, че това е частен случай.
След като настоящият правен режим е докаран до това полубезпомощно състояние очевидно трябва да си спомним, че именно Висшият съдебен съвет (ВСС) е органът за администриране и отчетност по въпросите на съда и прокуратурата. Макар и устройствено той също да е поставен под политическо господство, а в самата прокурорска колегия главният да е абсолютен властелин, не бива да забравяме конституционното призвание на ВСС. За тази цел натам следва да бъдат насочени политическите усилия за отчетност на главния прокурор и прокуратурата като цяло.
Как хем Народното събрание да е въвлечено, хем ВСС да е пълноценен?
Припомням две стари тези, развити през 2019 и 2020 г. и поддържани и до днес от Правната програма на ИПИ.
Първо – да бъде засилен контролът над главния прокурор чрез преформатиране на прокурорската колегия на съвета. Докато съдиите се ползват с независимост по отношение на функциите си, то прокурорите се ползват с автономия. Да, прокуратурата, за разлика от съда, е автономна, но не и независима. Това се дължи на позицията, която заема – тя е страна в процеса като обвинява лицата и поддържа обвинението от името на държавата. Решението на съда е възприятие за истината по фактите. Но господарят по установяване на фактите е прокуратурата. И ако утре се чудите защо публично известни фигури са осъдени непропорционално, с неправомерно леко наказание, недейте – прокуратурата избира и е монополист на услугата по обвинението. И с оглед на това следва да съществува форма на проверка, измерване, идентифициране на проблемите и понасяне на отговорност. Тъй като начело на тази институция е поставена еднолична фигура, формата на отговорност има две посоки – едната е на самия главен прокурор, втората на редовите прокурори по начин, който включва засилен обществен надзор на работата им, включително взаимодействието между полицията и прокуратурата, като задължени по закон да извършват процесуалните действия в досъдебното производство. Това именно изисква външни за прокуратурата лица да извършват тази оценка на работата на двете звена като най-подходящи за целта са лица от съдийското съсловие. Ето защо в квотата на ВСС, излъчвана от НС, следва да се даде превес на съдийското съсловие. По този начин ще върнем контрола, където той може да се осъществи без главният прокурор да се измъква, повтаряйки, че се нарушава балансът между разделението на властите. Да, ВСС е мястото за контрол (виж становище на ИПИ от януари 2020 г.).
Второ – възможността немалко мнозинство от депутатите в НС да иска отстраняване на главния прокурор от страна на ВСС е също форма на контрол, която въвлича НС, но запазва това правомощие за съдебния съвет. Предложението не създава дисбаланс между законодателната и съдебната власт, тъй като основното решение остава в компетентността на органа, администриращ съдебната власт, който е и органът по избора – ВСС. За да не изпаднем в състояние различни органи да взимат едни и същи решения, така както е предвидено в обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 129, ал. 4 на КРБ в редакцията ДВ бр. 27 от 2006 г., то НС, по инициатива на мнозинство от народните представители, може само да отправи искане до ВСС да отстрани временно или постоянно главния прокурор. От ВСС не се изземват правомощия. Обезпечава се и необходимото функционално взаимодействие между трите клона на властта – народните представители, като представители на суверена, придобиват възможност за инициатива като кадровото решение за отстраняване остава в компетентността на ВСС по чл. 129, ал. 1 от КРБ (виж анализ на ИПИ от октомври 2019 г.).
В заключение
Ако не върнем обществения дебат за контрола и отчетността на главния там, където му е мястото, рискуваме всеки път действащ главен прокурор да отблъсква всевъзможни питания, мотивирайки се с принципни въпроси, сведени до абсурдност. Такива именно чухме доста от Гешев в изслушването – уважаване на Конституцията във всяко изречение, европейски, трансатлантически и всякакви ценности възпрепятстваха главния прокурор от това да отговаря на питанията, все примери как да не се говори по същество.
Анализът е на Института за пазарна икономика. Заглавието е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
