„Възраждане“ ще се бори с корупцията, само ако излезем от НАТО и ЕС

„Антикорупционната“ декларация, около която ПП-ДБ анонсираха, че ще търсят мнозинство и едва тогава ще решат дали да поемат отговорност за съставяне на правителство или не, изглежда, че няма да бъде сполучлив план.

Това, което тя провокира обаче, е реакциите на останалите партии, от които реакции пролича отношението им към темата.

Например ГЕРБ и ДПС на Пеевски опитаха да отнемат темата от ПП-ДБ, припомняйки им, че са замесени в корупционни скандали. С други думи срещу „Магнитски“ и кюлчетата от спалнята извадиха „пудели с Пачки“.

Подобна „шеговита“ реакция дойде и от „Възраждане“. Те предложиха да подкрепят декларацията на ПП-ДБ, но само ако те – само те, не и останалите партии, им подкрепят тяхна.

А точките в декларацията на „Възраждане“ са повече от абсурдни. Освен, че искат провеждането на пет референдума, някои от които са откровено противоконституционни, но най-вече – огледални на предложенията, които идват от ПП-ДБ.

Най-общо „Промяната“ предлагат проевропейски и прозападен модел на развитие на България, а „Възраждане“ отвръщат подигравателно с антинатовски, антиевропейски и пропутински позиции.

В предложените от „Възраждане“ седем точки прецизно сменят модела на развитието на страната и това не е случайно. Това е много добре обмислен и планиран тактически ход.

Това, което виждаме на политическата сцена, е едно постоянно извъртане в позициите на политическите лидери, докато при Костадин Костадинов виждаме абсолютна откритост в убежденията, които прокламира.

Можем да приемем, че той е „антикорупционно“ ориентиран, защото не е имал възможност да управлява, но тъй като разломът в обществото у нас върви и по линията Изток-Запад, моментът за него е много подходящ, за да се заяви категорично с пълен синхрон с водената от Кремъл агресивна и войнствена политика.

Моментът е подходящ и за това какво ще реши да прави „тихото мнозинство“ от хора, които не гласуваха на последните избори. В тях е ключът за избирането на едната или другата посока на развитие на страната.

При избирателна активност от 50%, което представлява около милион българи повече пред урните, картината в парламента ще бъде коренно различна и тогава мнозинството от българите ще могат да заявят категорично – искат или не искат да има промени. Искат модела, по който се развива страната сега, или искат коренно преориентиране в политиката, което неминуемо ще доведе до сериозни сътресения.