Втори ден депутатите не успяха да приемат Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) поради изтичане на пленарното време.
В пленарната зала и днес се стигна до напрежение.
С приетите текстове, когато член на Министерския съвет е избрал да говори по определена тема пред Народното събрание,
всяка парламентарна група ще има право,
освен на становище, както досега, и да зададе по един въпрос по темата. Този въпрос, както и отговорът му, може да е с продължителност до две минути. Промените бяха предложени от Петър Петров („Възраждане“).
Депутатите решиха, че за откритите заседания на постоянните и временните комисии на НС съответната комисия води съкратен протокол, в който се отбелязва дневният ред на заседанието и всички взети решения, както и аудио и/или аудио-визуален запис. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и заедно с аудио и/или аудио-визуалния запис се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на НС най-късно на следващия ден след заседанието.
В петдневен срок от заседанието на комисията, чрез транскрибиране на аудио и/или аудио-визуалния запис в текст, служебно се изработва пълен протокол от заседанието, който се предоставя на председателя на комисията за съгласуване и корекции. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от изработилия протокола и се публикува на сайта на комисията на интернет страницата на НС
най-късно седем дни след заседанието.
Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на НС не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарна зала, освен ако комисията реши друго.
За закритите заседания на постоянните и временните комисии на НС се води стенографски протокол. Протоколите от закритите заседания на парламентарните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицирана информация или друг нормативен акт.
Досега за заседанията на постоянните и временните комисии на НС се водеше подробен протокол, както и аудио-визуален запис, а при обсъждане на законопроекти и други актове на НС – стенографски протокол, както и аудио-визуален запис.
Беше отхвърлено едно интересно предложение на „Има такъв народ“ –
пленарните заседания на депутатите
да започват следобед от 14 ч., вместо от 9 ч. сутринта.
Преди да започнат обсъждането на правилата за работа на този парламент, депутатите поговориха и за отминалите избори, като извикаха на изслушване председателят на ЦИК Камелия Нейкова и изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов.
Разговорът за изборите отстъпи място на напрежението между „Възраждане“ и ПП-ДБ, което тлее от вчера. След прехвърчалите „искри“ обаче депутатите отново започнаха разглеждането на правилника за работата си.
От БСП не пропуснаха да атакуват служебния кабинет. Причината – вицепремиерът Атанас Пеканов не дойде на изслушване заради командировка.
„Г-н Пеканов вчера си позволи да излъже председателя и 240 народни представители. Той вчера си беше цял ден в Министерския съвет, в София“, каза Георги Свиленски от левицата.
На среща на експертните групи ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ)
се разбраха за важните въпроси,
които да зададат на Министерството на финансите (МФ) във връзка с проектобюджета. Срещата между депутатите е част от поредицата разговори в Народното събрание (НС), които трябва да се проведат между експертни групи на двете най-големи политически сили по отделни секторни политики.
Според Томислав Дончев (ГЕРБ-СДС) преговарящите формации имат синхрон за важните въпроси, които трябва да се уточнят с Министерството на финансите, и срещата с тях трябва да се състои още днес.
„Трябва да изясним възможно ли е в рамките на една година дефицитът да бъде свит под 3 процента и колко „болка“ ще носи това и, ако „болката“ е прекалено много, да е за две години“, коментира депутатът.
Според него, когато е готов сценарият, който да следват, добрата парламентарна практика е да се говори с всички политически сили в НС.
Бившият финансов министър в кабинета „Петков“ и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев смята, че ще има ръст на номиналния БВП. Той лично нямал притеснение по макрорамката във вида, в който е предложена.
„Доколкото в България ще останем със сравнително най-ниските енергийни разходи като себестойност, индустриалното производство ще стане по-конкурентно. Не бих пипал драматично макрорамката, защото ще доведе до значително прекрояване на бюджета“, заяви бившият финансов министър.
Очертахме рамката, еврозоната остава наш основен приоритет, обобщи бившият премиер Кирил Петков и съпредседател на ПП. Той добави, че е възможно по отношение на дефицита да има потенциално изключение в ЕС, заради войната.
Според Томислав Дончев потенциал за търсене на резерви по линия на европейското финансиране няма.
Ние трябва да си признаем, че сме в отрицателно фискално пространство, посочи колегата му Красимир Вълчев. По думите му
не можем 100 процента да съкратим националните капиталови разходи,
защото инфраструктурите изискват годишно минимални разходи за поддръжка.
Какво се случва с енергетиката, ако вземем от нея 100 процента дивидент, след като в сектора има предизвикателства като зелената сделка, например, включи се в дебата и Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС).
Най-добре е да се заложи обща политика за издръжката за всички ведомства. А ако има искания за изключения, да са индивидуални за всяко ведомство, смята Асен Василев. По думите му капиталовите разходи, освен по целесъобразност, трябва да се оценяват и по готовност на проекта.
Нека държавата си прибере целия дивидент
от дружествата, ако някъде някое дружество има нужда от изключение, да каже защо има нужда от такова, обясни бившият финансов министър. Според него трябва да се тръгне от рестриктивна обща политика и след това да бъдат заложени конкретните програми и изключения.
По отношение на дивидента Кирил Ананиев е на противоположна позиция. Той смята, че предприятията трябва да се гледат едно по едно, защото всяко е различно. Освен това не бива процентът да е един и същ за всички.
Ако защитим 2-я транш по Плана за възстановяване и устойчивост, той ще дойде и като приход, и като разход и
няма да даде отражение върху бюджетния дефицит
за 2023 г., посочи още Ананиев. Притеснява ме и дали е реалистична прогнозата на МФ за забавен ръст на БВП през 2023 г. до 1,8 процента, добави той
Още вътрешнополитически новини – четете тук
 поради){kind=link}